Стълбите до втория етаж ми се сториха стотици, макар че, разбира се, не бяха чак толкова. Бях позагубил част от атлетичната си фигура. Всъщност, ако трябваше да бъда честен — бях изгубил напълно атлетичната си фигура. Семейният живот ми се бе отразил подобаващо. А и в работата ми се налагаше главно да разследвам и разчитам улики, не да катеря стълби или да гоня престъпници. Това ежедневие бе спомогнало за външния ми вид и най-вече за прогресивно наедряващия ми корем.
Подобни дребни препятствия обаче не можеха да ме разколебаят толкова лесно. Когато изкачих стъпалата до горе, трудно сдържайки пуфтенето си, се озовах в широк коридор, дълъг около седем-осем метра. Ако си спомнях правилно, отсреща, в края му, се намираше банята, а преди нея имаше по две стаи от двете страни. Първата отдясно беше спалня, втората — детска. Срещу тях още една детска и спалня за гости, където съм оставал да пренощувам.
По всичко си личеше, че шумът идва някъде от тук. Сега само трябваше да се промъкна тихо и да заловя неподготвен човека, дръзнал да се рови из покъщнината.
Пристъпих крачка напред и натиснах дръжката на първата врата вдясно. Тя се отвори плавно, без издайнически звуци. Чудесно. Надявах се натрапникът да не ме е усетил. Осветих спалнята с фенерчето и влязох вътре. Разгледах набързо и след като не видях нищо подозрително, се запътих към срещуположната стая. Огледах, но и тук нямаше никого. Тъкмо бях готов да продължа към следващата и чух шум от раздвижване, идващ от съседното помещение. Приближих се до стената, допрях ухо до бетона и се вслушах. Някой шумолеше. Реших тихо да изляза и да се насоча към спалнята за гости. Трябваше да действам с изненада…
… обаче изненаданият се оказах аз. Точно когато ръката ми хвана дръжката на вратата и бях готов да я отворя, огромен пирон разцепи дървото, а върхът му се оказа на по-малко от сантиметър от окото ми. Стреснах се и рязко се дръпнах назад. В този момент още няколко гвоздея последваха първия и щръкнаха с острото напред. Дали това беше предупреждение, или не, нямах намерение да разбирам. Извадих пистолета си, дръпнах предпазителя и се прицелих в мястото, където бяха забити пироните. Стрелях три пъти един след друг. Не чух тупване на тяло върху пода, затова още няколко куршума последваха първите. След като изпразних пълнителя, за всеки случай се дръпнах леко встрани, за да презаредя, след което изритах с всичка сила надупчената врата. Бравата се изкърти с лекота. Разхвърчаха се трески, а аз, повлиян от адреналина, влетях в стаята. Обходих помещението, насочил дулото на пистолета, но не видях никого. Секунда по-късно осъзнах, че неканеният гост е избягал през прозореца. Приближих се до открехнатите крила и внимателно надникнах навън. И там нищо. Трябваше да призная, че нападателят ми бе постъпил доста прецизно. Беше ме атакувал в мига, в който бе доловил шума пред вратата, а след като бе усетил колебанието ми, беше задвижил плана си за бягство. Когато започнах да стрелям, той вече ми се е присмивал от храстите или иззад някое от дърветата наоколо. Рядко ми се случват подобни неща, но трябваше да призная, че в случая бях изигран като новобранец.
В крайна сметка се примирих със загубата и свърнах обратно към коридора, но в тъмнината се спънах в нещо и залитнах. Някак си успях да запазя равновесие и осветих с фенерчето надолу. На пода лежеше огромен пневматичен строителен пистолет и кутия с пирони до него. Ако не друго, поне бях открил оръжието на нападението. Извадих мобилния си телефон и звъннах на шефа. Набързо му обясних какво се е случило. Той веднага прати подкрепление, без да задава излишни въпроси. Когато момчетата дойдоха, направихме оглед на къщата и местността около нея, но не намерихме следи от извършителя. Единственото доказателство се оказа пневматичният пистолет. Занесохме го в лабораторията за снемане на отпечатъци.
По изгрев-слънце посетих Глен в болницата. Той наистина беше в критично състояние. Прогнозите за възстановяването му не бяха обнадеждаващи. Постоях около час при него, след което се прибрах у дома, взех бърз душ, легнах на дивана и се отпуснах.
3
Отново сънят ми бе грубо прекъснат от стария и гърлен звук, издаван от телефона ми. Чувството беше наистина неприятно, но предвид случилото се през изминалите дни, този път спах още по-леко, сякаш очаквах историята с позвъняването да се потрети. Бях прав. Вдигнах слушалката с отегчение. Знаех, че се е случило нещо лошо, само трябваше да разбера какво.