Думите му ме пронизаха право в сърцето. Та той беше най-добрият ми приятел! Толкова години е потискал тази мъка несподелена… Вярно е, че съм му се подигравал и съм го унижавал, но това беше в гимназията. Оттогава минаха много години, в които се стараех да му докажа, че го смятам за част от обществото, част от душата ми дори… Но явно стореното от мен не е било достатъчно.
Чак сега повечето неща започнаха да идват на мястото си. Марк — биячът Марк, онзи Марк, който обичаше да се гаври със слабите и безпомощните, защото така се чувстваше силен — бе убит в името на възмездието. В известен смисъл и аз носех вина за станалото, понеже трябваше навремето да се изправя срещу него и да защитя приятеля си, но не го направих нито веднъж. Миранда пък ненавиждаше Рикс още преди с нея да станем гаджета. Винаги го наричаше с думата „мекотело“. Хиляди пъти ме убеждаваше да не се мъкна повече с него. Когато бях с нея, не обръщах внимание на Глен, подминавах го, правех се, че не го познавам…
Сега вече знаех причината той да желае смъртта ми. Ако през годините му бях помагал, както той на мен с учението в гимназията, ако го бях защитавал от другите и се бях застъпвал за него, ако не бях го пренебрегвал заради една фуста, сега нямаше да бъда тук. За всичко бях виновен аз. За цялата му мъка и страдания. Та нали приятелите са за това, да разчитат един на друг, да си помагат в трудни моменти, а не да се възползват от слабостите на другия.
Единствено не успях да разбера как беше инсценирал нападението над себе си и как бе успял да ни убеди всички, че смъртта се е вкопчила в него. Но трябваше да разгадая тази мистерия, преди да го оставя да ме убие.
— Глен, приятелю, съжалявам за всичките злини, които съм ти сторил през годините. Знам, че това няма как да промени случилото се, но знай, че имаш разрешението ми да ме убиеш, за да намериш покой. Само те моля преди това да ми разкриеш мистерията около нападението над теб и изпадането ти в кома.
— Ох, инспекторе, беше елементарно да заблудя всички ви. Толкова се бяхте вкопчили в разследването, че нямаше как да забележите липсата ми нощно време от клиниката. Доктор Морган умело успя да ме прикрие… и как да не го направи: та той е моята сродна душа, половинката ми, любовта ми. След като бях отритван толкова пъти от теб, независимо, че всячески се опитвах да докажа чувствата си. Ти винаги се заглеждаше по другите жени…
— Но ти си мъж — прекъснах го, — как се очаква да откликна на чувствата ти?
— Задаваш ми пореден въпрос, с който ми разбиваш сърцето. Стори го неведнъж през дългата ни дружба. Нямаш никаква представа какво е усещането любовта на живота ти да е на сантиметри от теб, но с друга… А когато сключи брак с онази пачавра Ерика — тогава те намразих с цялата си душа. Реших да убия хората, които през годините най-много ми се подиграваха, а ти си десертът. Първо ще те измъчвам, след което ще те накарам да гледаш как правя същото с жена ти, а накрая ще ви оставя да се варите в собствен сос, гърчейки се като гъсеници.
— Глен, не знаех, че си гей, но дори да знаех, това нямаше да промени мнението ми за теб. Чувствата ми към теб са приятелски.
— Приятелски, дрън-дрън… — Той посегна към кобура, за да извади служебния си Глок 224.
Знаете ли какво е усещането човек да убие най-добрия си приятел? Аз също не знаех, но не можех да оставя повече събитията в негови ръце. Когато си загубил битката в любовта, трябва да се изправиш като мъж и да приемеш загубата, обаче явно Глен не бе такъв. Беше решил да си отмъсти за това, че нямам чувства към него.
А знаете ли какво е по-лошо от това да убиете най-добрия си приятел?
Въпросният приятел да се окаже зъл, отмъстителен гей.
Хвърлих един поглед към кобура на Глен. Както винаги, беше закопчан (тъкмо обратно на разпоредбите — именно по тази причина неведнъж бе получавал мъмрене от началството). Не го чаках да се натутка, да извади пищова и да ме гръмне, а директно го прострелях три пъти със Зиг Зауера5 който стисках в джоба на палтото си още от момента, в който бях влязъл в „дома на мъртвите“. Дори не се потрудих да го извадя оттам. Просто изстрелях три смъртоносни 9-милиметрови късчета към Рикс и като на забавен каданс видях как се впиват в гърдите му и там разцъфват призрачни тъмночервени рози.
Глен ме изгледа невярващо. Лявата му ръка, с която стискаше опърпаната тетрадка, се отпусна безсилно и лексиконът тупна с глух звук на пода. Той проследи движението му с помътнелите си очи, които с всеки миг ставаха все по-безжизнени.
5
Голяма част от полицаите в САЩ използват SIG Sauer P226 поради простотата му на използване и допълнителните възможности, които предлага — Бел.ред.