На 45 години почина Мирослав Стефанов, почивай в мир, другарю!
— Как? Какво е това? — с треперещ глас тихо рече той, след което продължи да се чуди.
Какво се случваше в момента? Сигурно това е поредната шега на изтерзаното му съзнание. Често му правеше номера. Привиждаха му се непознати хора, говореше насън с починалите си близки, пиеше ракия с въображаеми приятели. След смъртта на семейството му преди двадесет години започнаха да му се случват подобни странности, и винаги в петък, тринадесети. Този не беше по-различен. Ето, сега той намери случайно някакво куфарче, в което първоначално нямаше нищо, но след като настъпи нощта и тринадесетото число от календара измести предходното, се появи некролог, обявяващ кончината му. Какво по-странно от това можеше да му се случи?
Днес, на тази дата — петък, тринадесети — преди двадесет години зверска катастрофа му отне семейството. Наля си чаша с ракия. Обърна я набързо, след което я запрати с все сила към куфарчето. Защо му е някаква проклета чаша, когато има пълна догоре трилитрова бутилка с огнена течност в нея. Взе да надига шишето и да отпива огромни глътки. Щеше да се напие до смърт, както бе направил в деня на трагедията.
Лежеше на пода с празно шише в ръка. В съзнанието му се блъскаха безброй образи на знайни и незнайни хора, познати лица, които отдавна бяха починали.
Стърчаха ръце, чиито пръсти се опитваха да го докопат, крайници, идващи откъм светлината в тунела. Там, насред гората от ръце, се подаваха и тези на съпругата и двете му дечица. Лицата им бяха същите — криви и агонизиращи като преди двадесет години, така както ги бе оставил под смачканите ламарини на семейния им автомобил. Опитваха се да го хванат и да го изтеглят — горе, сред светлината, но други ръце — мръсни, изранени и миризливи — го бяха хванали за краката и го дърпаха надолу към тъмнината.
Дълго време се бори, ала накрая се пусна от хватката на близките си и полетя към бездната. Отчаян вик излезе от гърлото му. Защо ли преди двадесет години му трябваше да се качва пиян зад волана? Защо уби семейството си? Нали всеки сам кове съдбата си… А неговата — той сам ли я изкова такава…
„Проектът Дъга“
28 октомври 2043 г. Филаделфия, Пенсилвания, военноморски боен кораб „Химера“.
— Капитане, датчиците не отчитат проблем, сензорите също показват, че всичко е наред.
— Втори — посочи с пръст главнокомандващият старши помощник-капитана си, след което продължи: — дай команда за максимална скорост на мултипликатора, да се проверят електромагнитните полета, сверете транс времевите реактори!
— Да, сър! — отговори помощник-капитанът, след което доближи телефонната слушалка до ухото си и предаде командите към машинното.
Главният механик получи заповедите и започна да нарежда на подчинените си. Корабът беше специално построен, а екипажът му подготвен за първото пространствено-времево пътуване в историята на човечеството. Всички, включително капитанът, бяха изнервени от предстоящото темпорално прехвърляне. Трябваше само да се уцели точния момент, за да се влезе в правилния тунел във времето, за което се бяха погрижили учените, които бяха направили хиляди изчисления и пресмятания на координати. Така корабът „Химера“ щеше да се озове в миналото и да предотврати Третата световна война.
Индикаторите не долавяха проблеми, обектът на този експеримент беше готов за навлизане в пространствено-времевия континуум, когато от машинното се обадиха на палубата:
— Капитане, мултипликаторът прегрява! Има огромна вероятност роторите на двигателите да изгорят. Ако това се случи, има опасност да засегнат бойните глави.
— Задръжте го в това положение! Веднага включете редуктора на половин скорост! По-бързо, моряци! В момента извършваме телепортацията.
Корабът внезапно се забули в тъмнозелена мъгла, след което изчезна от хоризонта.
Мъглявината беше гъста и слузеста като желе. Капитан Пикман стоеше на палубата и наблюдаваше случващото се с безпокойство. Беше заповядал на моряците да не напускат местата си, надяваше се някой от тях да не влезе в различен тунел във времето и да го изгубят завинаги. Въпреки че на „Химера“ стотици пъти беше провеждан инструктаж относно времевото пътуване, нямаше как да знаят какво може да се случи, докато осъществяват телепортацията.