Выбрать главу

Старейшината беше дал свобода на непознатите. Капитан Пикман и хората му бяха получили достъп да се разхождат по платформата, но за сметка на това не им позволяваха да се отдалечават много. Няколко пазача следяха действията им. Това беше подозрително, но моряците нямаха друг избор, трябваше да се примирят с положението.

Сигурно вече беше настъпил следобед, ала новопристигналите нямаше как да узнаят с точност дали е така. Огромната постеля от сиво-черни облаци закриваше хоризонта. Дъждът сякаш се усилваше и помагаше на мрака да плъзне ужасяващите си пипала. Капитанът имаше усещането, че тъмнината се спуска по тялото му, че всеки момент ще сграбчи сърцето му, ще го изстиска като портокал и ще си направи фреш от него. Явно докторът и боцманът чувстваха същото, четеше го в очите им.

Минутите се проточваха агонизиращо бавно, но в такава потисната обстановка това беше нормално. Странен обаче беше фактът, че не им позволиха да се завърнат на кораба при останалия екипаж. Големият метален корпус стърчеше безмълвен над водата, подобно на стар самотен баобаб в саваната. Терзанията им временно бяха прекъснати от приближилия се неусетно до тях Халиб, който ги заговори:

— Вожд наше племе кани вас вечеря. Аз отведе.

Капитанът погледна замислено към другите двама.

Съмнението в добронамереността на тези хора не го напускаше нито за секунда, обаче гладът си беше глад, а и не бе склонен да отхвърли с лека ръка примамливото предложение.

Той кимна в знак на съгласие.

— Момчета, нека бъдем дружелюбни и се присъединим към скъпия ни домакин, който е решил тази вечер да подели с нас храната си.

Халиб ги поведе.

Мястото, където щеше да се проведе вечерята, не изглеждаше като най-подходящото за гости, но поне щеше да има топла храна. Бяха настанени почти под открито небе. Навесът над главите им беше единствената пречка дъждът да не смущава похапването им. Отблизо погледнато, платнището изглеждаше сякаш за него са пришити над две дузини кожи. Доктор Стенд се настани на мястото си на трапезата и се загледа към тях. Съмняваше го изработката, нещо в материята на кожите му изглеждаше много познато. Изправи се и прокара пръсти. Чувството при допир беше подобно на това, което…

— По дяволите! — изруга той.

Всички насядали около импровизираната маса го изгледаха. Това явно бяха най-висшестоящите от племето, хората, които имат право да седят на една маса с вожда, Халиб, двамата пазачи пред входа на старейшината и тъжната девойка от палата му.

— Какво има? — запита Пикман подчинения си.

— Имам чувството, че платнищата на навеса са съшити от човешка кожа. Мога да се закълна в това.

Капитанът погледна към пода замислен.

— Някакъв проблем ли има, капитане?

— Не, вожде — след кратко прекъсване продължи: — Моят подчинен каза, че през навеса навлиза вода, която го е намокрила.

— Съжалявам, ако сме ви причинили неудобство, господа, нека човекът се премести на съседното място — посочи единственото свободно на трапезата, което се намираше непосредствено до боцмана.

Доктор Стенд се премести и благодари с езика на тялото.

— Сега, след като всичко е наред — поде старейшината, — съм радостен да ви уведомя, че сред нас има специални гости от Америка и ще поделим трапезата си с тях в знак на добра воля и доказване на приятелството ни.

Двамата пазачи явно не останаха очаровани от думите му. Започнаха да си шушукат тихо и да недоволстват. В настъпилата моментна тишина единственото, което капитан Пикман успя да разбере от разговора им, беше:

— Аз не веган, аз обича яде месо.

Старейшината също долови недоволството на подчинените си и строго ги наказа за невъздържаността, като ги изгони от трапезата. Те, разбира се, не приеха с охота заповедите му, но се подчиниха.

Капитанът не бе сигурен какво точно е чул и дали това, което му се стори преди малко, е истина.

— Не успях да разбера какво си казаха подчинените ви и защо толкова ви ядосаха. Ще споделите ли с нас, вожде? — попита той.

— Не мисля, че е уместно гостите да се бъркат в работата на домакините си, особено когато са били учтиво поканени на топла вечеря в гладни времена! — смъмри го старейшината, след което лакомо нападна вечерята.