Лицето на Пикман неволно трепна и се смръщи в ядна гримаса. Той рече:
— Да, виждам.
— Не се притеснявай, капитане. И с теб ще се отнесем подобаващо. Може и да кажа някоя реч над казана, докато вриш вътре. Все пак се оказа достойно блюдо. Ще ми липсват разговорите с теб. Много рядко случвам на интелигентен човек, с когото да си говоря нормално. Всички тук, освен внучката ми и отчасти Халиб, са дебили. Но за сметка на това лесно ги контролирам. Не задават въпроси, а само изпълняват нареждания.
— Прост народ — лесен контрол — вметна капитанът.
— Виждаш ли колко са прозрачни нещата за теб? Бързо схващаш думите ми. Как бих могъл да си говоря така с тези глупци тук, които не виждат по-далеч от носа си и мислят само със стомасите си?
— Не ме готви утре! Така ще можем да си говорим за безброй други неща.
— Прекалено много тайни узна, капитане. Не желая да бъдеш камъчето, което ще преобърне каруцата. Пък и няма как да обясня на тия диваци причината да не те изядем. Беше ми изключително приятно да си поговорим, обаче е време да си лягаме. Нахраних се обилно и ми е тежко. До утре, когато ще си вземеш баня в казана.
Старейшината нареди на здравеняците, които по-рано бяха довели моряка на масата, да го отведат обратно в клетката му. Така и сториха, въпреки че той се съпротивляваше.
Стържещите звуци, които идваха откъм входа на тъмницата, събудиха Пикман. Безпокойство изпълни съзнанието му. Явно предстоеше угощението с неговата плът. Вече се беше предал духом, а няма по-лошо от това надеждата да те напусне. Някой плъзна желязната врата. Странното бе, че отвън не влизаше светлина, което подсказваше, че все още е нощ. Тогава защо идваха за него? Бе останал с впечатлението, че ще послужи за обяд, но вероятно човекоядците отново са освирепели от глад и сега точат лиги за неговия мозък. В помещението обаче влезе само един човек, чийто силует различи. Той дишаше тежко, уморено. Капитанът бе готов да се съпротивлява, доколкото му позволи противникът, но до това не се стигна. В тишината нежен и познат глас прошепна:
— Идвам да ви спася, капитане. Не заслужавате подобна смърт. Това, което прави дядо ми, не е хубаво.
Разпозна девойчето по говора. Как ѝ беше името?
— Трогнат съм от идеята ви, Кар… кра… крика…
Не успя да изрече правилно името ѝ, почти си причини оплитане на езика.
— Наричайте ме Кира.
— Добре, Кира. Как ще ме измъкнеш от тъмницата?
— Ще бъде лесно — усмихна се момичето, въпреки че той не бе способен да види усмивката ѝ в мрака. — Но в замяна ще искам нещо от вас.
— Очаквах го. Но какво би могъл да ти даде един затворник? Не съм сигурен, че мога да помогна.
— Напротив! — повиши тон тя. — Вземете ме с вас на кораба, капитане. Не желая повече да живея тук и да се храня с човешко месо. Искам да бъда свободна, да живея и пътувам, да се радвам на живота, дори ако това трябва да бъде сред селенията на жестокия Никрак’ха.
Пикман се замисли за момент. Някак си много му се искаше да повярва в думите ѝ, но се съмняваше в тях. Едно бе сигурно — в момента нямаше друг избор, освен да ѝ се довери.
— Имаме сделка — отговори.
Тя се засмя радостно. Затича се към него и го прегърна истински, неподправено, като щастливо малко дете. На него му стана приятно от допира с нежната ѝ кожа. Мъжествеността му започна да се надига. Той се притесни от това. Опита да наложи волята си и да нареди на тялото си да не се поддава на физическото изкушение. Тя усети напрежението в него и се засмя, като видя изражението на лицето му. Целуна го. Беше странно и за двамата, но същевременно толкова приятно, че им се искаше да се намират на друго място.
— Да побързаме — подкани капитанът.
Девойката бръкна между гърдите си и извади нож, увит в дрипав плат. Разряза въжетата и го освободи. Усещането за свобода е толкова хубаво — помисли си той, докато тихомълком излизаха от зандана.
Кира вървеше след него. На платформата цареше мрак и тишината бе пълна. Явно всички от племето спяха, нахранени и спокойни. Двамата се придвижиха предпазливо към мястото, откъдето той и хората му се качиха на платформата. Тъкмо приближиха ръба ѝ, когато от тишината се чу вик:
— Става бързо, храна бяга!