— Мистър Чо, на какво дължим вашата визита?
— Нашият крал ви праща дар, с цел да се извини за причиненото неудобство от гилдията ни. Никога не сме желали да ви нараним.
— Дар, боже господи! — възкликна Кирчо. — Как се осмелявате да идвате в нашите територии и да ни предлагате мир след всичко, което сторихте?! Та вие вербувахте няколко хиляди наши хора!
— Вербували!? — прекъсна го кореецът. — Никого не сме вербували, хората ви доброволно се присъединиха към каузата на нашия крал, великия и несравним Асис. В знак на добри намерения, той ви праща тази надуваема секс кукла, проектирана и създадена от мен.
Кирчо го изгледа с негодувание и въпреки огромното желание да стори това, знаеше, че по кодекса на войната, няма право да убива пратеник или да връща дар. Той сви мрачно вежди и даде знак на своите „братя“ да приберат подаръка от враговете им, след което се прибраха обратно в замъка. Разказа на сър Джон е какво предизвикателство се е сблъскал навън.
19 декември, Манхатън майна, общността „клуб на истинските мъже“.
Професор Чо бавно си проправяше път през храсталаците. Беше видимо доволен от резултата при срещата му с врага. Не след дълго пристигна в харема на своя владетел. На входа бяха позиционирани двама стражи в доста оскъдно облекло. Премина край тях, пощипвайки ги по задните части (това беше поздравът на тяхната общност), след което се запъти право към крал Асис.
Кралят седеше на позлатения си трон. Около него бяха налягали двайсетината му голи „съпруги“. Като забеляза видния професор, крал Асис се обърна с мазен и писклив гласец към своята първа „жена“:
— Асене, кажи на другите ми жени да ни оставят насаме с мистър Чо, трябва да поговорим. И да не забравя: извикай генерала!
След няколкоминутно отсъствие Асен се завърна в харема на своя крал, водейки под ръка здрав рус мъж със светлосини очи и мускулести ръце. Красивият мъжага се поклони леко на своя крал и рече:
— Алексей Смукачов, на вашите услуги, кралю.
— Добре дошъл, миличък — поздрави го Асис. — Асенчо, можеш да излезеш, имаме важен разговор с тези господа.
— Да, скъпи — отвърна съпругата му и излезе смирено от харема.
Тримата обсъдиха военните тактики и планове за бъдещото нападение над „общността на викингите“. Професорът разгорещено коментираше проектираната от него надуваема кукла, която бяха дарили на своите врагове, докато Смукачов беше скептично настроен. Тримата знаеха, че благоприятният развой на войната зависеше от цялото това нестандартно начинание, с което се бяха заели.
19 декември, Манхатън майна, „общността на феминистките“.
Лагерът на дамите беше много добре укрепен. В средата му се простираше голяма палатка, обшита е мечи кожи, а разположена от всички страни триметрова дървена ограда обкръжаваше собствеността им. Пред нея, по цялата ѝ дължина, жителите на „кошера“ бяха изкопали дълбок ров, пълен с вода. Гледката извън женското „имение“ не бе от най-приятните. На няколко метра във всяка посока имаше набучени на колове мъжки глави с широко отворени очи. В централната палатка владетелката на това амазонско кралство бе оставила в плен няколко голи мъже, които служеха за разплод. Когато се раждаха момчета, ги захвърляха на зверовете в гората, а момичетата отглеждаха и възпитаваха като смели воини, обучени да мразят мъжете. Внушаващи страх на всеки враг, амазонките си бяха заслужили прозвището ойорпата1.
Главнокомандващата притежаваше прозвището „мастър шеф“. Псевдонимът не бе придобит случайно. Носеха се слухове, че тя много обича да готви. Любимата ѝ съставка бяха човешките органи. „Мастър шеф“ бе красива девойка, около тридесетте, с буйни червени къдрици. На кръста си винаги носеше колан от нанизани човешки очи, който символизираше несломимия дух на амазонското кралство и само вождът на племето имаше право да го носи. Очните ябълки бяха покрити със смола, за да запазят целостта си.
Тази вечер всички амазонки бяха излезли навън, очаквайки с нетърпение предстоящите нареждания на червенокосата дама. Само Герта и Людмила бяха останали в огромната палатка от мечи кожи, за да охраняват пленниците. Жителите на „кошера“ наобиколиха пламъците, разгарящи се в средата на една облята в кръв поляна.
От тъмнината се зададе строен силует. Видяха, че това е главнокомандващата; вятърът развяваше грациозно косите ѝ. Тя се приближи на няколко крачки от останалите, нададе боен вик и изкрещя:
1
Ойорпата — в Древна Гърция с този израз са наричали амазонките. В превод означава унищожители на мъже. — Бел.авт.