Уил и Джакомо лениво се запътиха към магазина на Деби. Влязоха през входната врата, която изскърца протяжно. Помещението беше малко, но въпреки това тук имаше почти всичко, за което можеше да се сети човек. Различни храни и млечни продукти, хляб, месо, дори и сапун, бяха подредени прилежно по рафтовете. Огромният вентилатор, прикрепен за тавана, не успяваше да разхлади достатъчно. Джакомо взе една кошница и започна да се движи зад Уил, който от своя страна я пълнеше с провизии. Свършиха с пазаруването и се запътиха към касата. Там ги очакваше очарователната дъщеря на собственичката — Сесилия, жена около тридесетте, с дълга кестенява коса, начупена в краищата, бяло лице със светлозелени котешки очи и лъчезарна усмивка. Тя беше впила жаден поглед в потното тяло на Уилфред. Двамата се спогледаха.
— Джакомо, моля ти се, иди отсреща в аптеката да купиш аспирин и бинт! — помоли приятеля си Уил.
— Добре, шефе.
Чернокожият мъж излезе от магазина, оставяйки кошницата с покупките на касата. Уил проследи с очи движението на приятеля си, след което извърна глава към дамата и срещна погледа ѝ. Очите ѝ се взираха в лицето му. Той знаеше, че по-голямата част от населението на това градче се страхува от него, но не и тя. Тя беше особена, безстрашна, мила и добра. Тя беше СПЕЦИАЛНАТА.
Уил не беше в града от вчера, усещаше, че тя има чувства към него, но знаеше, че една евентуална връзка ще навреди и на двама им. Професията, която практикуваше, не му позволяваше никаква романтика, не трябваше да се разсейва с каквото и да било. От време на време посещаваше публични домове, за да се отърси от напрежението, но това беше само плътско желание, без чувства, просто инстинкти.
— Уилфред, изненадана съм — нежно му рече тя, — напазарувал си така, сякаш идва краят на света.
— О, Сесил, трябва да допълним провизиите си вкъщи, все пак живеем далеч от града, а и горкият Джакомо винаги е гладен.
— Тук има всичко, Уил — смеейки се, отвърна тя. — Днес е Mardi Grass7, нали знаеш, че целият щат празнува. Ще се радвам, ако дойдеш следобед на празника.
— Ще си помисля, милейди.
— Уилфред Санторо, недей така, изчервявам се! — отсече тя. — Караш ме да се чувствам като истинска дама.
Той ѝ се усмихна.
— Но ти си истинска дама — отвърна, плати и излезе от магазина.
Пред автомобила го чакаха двамата му приятели. Прекосиха отсрещната улица и влязоха в единствения строителен магазин в града. Тук всички дюкянчета бяха събрани много близко едно до друго, като някои от собствениците дори живееха в същата сграда. Срещу стотина долара и малко отгоре, се сдобиха с чисто нови дъски, пирони, ламарини, тиксо и изолирбанд. Натовариха материалите в пикапа и отново назначиха малчугана да охранява покупките, а те двамата потеглиха към следващата си цел, която не бе далеч — „Магазинът на братовчеда Рой“. Тук всички кръщават всичко на собствените си имена, помисли си Уил.
Двамата с Джакомо влязоха да разгледат. Насреща им изскочи самият собственик, нисък и плешив старец, който остана изненадан от визитата им, но въпреки всичко ги поздрави учтиво:
— Оръжейният магазин на Рой е на вашите услуги, господа. От какво се нуждаете?
— От всичко, което имаш, по малко, Рой — отсече Уил.
— По това време на годината ли? — изненадано ги попита собственикът. — Ловният сезон все още не е открит.
— За нас е! — подвикна достатъчно силно Джакомо, за да стресне стареца.
— Ние ловуваме друг вид животни, такива, каквито никога досега не си срещал — вметна Уил.
— Успяхте да погъделичкате любопитството ми, господа. Аз съм запален ловджия от седемгодишен. Баща ми, нека Всевишния го пази там горе, ме заведе на лов още като дете. От този ден досега единствената тръпка, която имам в живота, е ловуването. Даже когато се разведох с оная стара изкуфяла чанта — бившата ми жена — не успях да изпитам подобно удоволствие като това да стреляш по жива мишена. Неслучайно притежавам оръжеен магазин — засмя се под мустак. — А между другото, знаете, че шерифът е голям пияница, така че не вярвам да разбере за намеренията ви, освен ако не му подшушна нещичко.
— Какво имаш предвид, Рой, не успявам да следвам мисълта ти? — запита Уил.
— Ако ме вземете с вас на лов, ще се направя, че нищо не съм чул, нито видял. Също ще ви предложа специално от най-добрия клас оръжия, и то на половин цена. Какво мислите?
Двамата е Джакомо се спогледаха, обмисляйки офертата. После Уил отново срещна очите на братовчеда Рой, с намерението да разбере дали старецът се опитва да ги измами, или е откровен с тях. Реши, че погледът му не излъчва колебание или намерение за лъжа.
7
Mardi Grass (тлъст вторник) се нарича денят преди началото на католическия великденски пост. Това е кулминацията и финалът на карнавалния сезон, който започва след Богоявление. Луизиана и особено Ню Орлиънс са известни с пищното и фриволно посрещане на празника. — Бел.авт.