Градът нямаше нищо общо с това, което ежедневно представляваше. На този празник улиците винаги грейваха, обсипани с пъстри ленти, осветени от хартиени фенери във всички цветове на дъгата и наводнени от звуците на фанфари и всякакви други музикални инструменти. Хората бяха весели и щастливи, облекли най-новите си и най-шарени дрехи. Жените слагаха специалните си украшения, с които се кичеха единствено на празника. Мъжете на свой ред задължително обуваха мокасини и слагаха каубойски шапки, след което участваха в различни съревнования помежду си. Хората се пръсваха по улиците и разглеждаха предлаганите стоки по сергиите, а когато станеше осем часа вечерта, се събираха на площада, за да вземат участие в градската забава. Тези традиции бяха непознати за Джакомо и хлапето, които никога досега не бяха виждали подобно забавление. Харесаха атмосферата, хората, различното от това, което бяха свикнали да правят, както и мисълта, че са в безопасност, спокойни, че не ги очаква пореден сблъсък със злото. Разхождаха се по улиците, разглеждаха стоките на продавачите, наслаждаваха се на момента, защото много добре знаеха какво ги очаква след него.
Неусетно градският часовник удари осем пъти и хората започнаха да се стичат по улиците към площада. Триото стори същото. Когато пристигнаха, там вече бе препълнено от народ; всички бяха готови за вечерното празненство. В суматохата Уил успя да зърне за миг красивата Сесил. Отвътре го изгаряше желанието да се приближи до нея и да си поговорят. Харесваше му компанията ѝ. Знаеше, че не е редно да се сближават, обаче тайно се надяваше някой ден нещата да се променят в положителна насока, след което да може да се наслади на живот като нормалните хора — любов, семейство, къща и деца. Само че неговата реалност беше друга — тя не позволяваше на хората като него да живеят по този начин, беше смъртоносна, готова всеки път да се впие в гърлото му, щом се разсее… Но пък, от друга страна, желанието му да бъде с тази жена поне за една секунда, дори тя да е последната в живота му, не оставяше душата му на спокойствие.
— Джакомо! — рече заповеднически Уил. — Вземи Кени с теб, открийте братовчеда Рой и му кажете да се подготви за лов! В девет часа тръгваме оттук. Нашата забава е на друго място.
— Да, на блатото… — вметна отегчено хлапето.
— Слушам, шефе. Хайде, Кени, чу какво ни каза господин Санторо. Да действаме!
Чернокожият и хлапето тръгнаха да дирят Рой, а Уил пое към градската глъч, за да открие обекта на бляновете си.
Не след дълго за миг успя отново да зърне Сесилия. Видя я нейде сред тълпата близо до сцената, където започнаха да се събират танцови двойки. Тръгна в тази посока, като разбутваше внимателно хората по пътя си. Когато бе на не повече от метър-два от любимата си и бе готов да я хване за ръката, стана свидетел на неприятна ситуация — непознат мъж я дърпаше, а тя видимо недоволстваше:
— Боб, остави ме! Нали ти казах, че не желая да танцувам, нямам желание.
— Не искаш по принцип или не желаеш с мен?
— Боб, престани веднага! Пиян си, няма нужда да спорим на този хубав празник. Казах ти, че не ми се танцува, и точка!
— Ах, ти, мръснице! — изкрещя в лицето ѝ пияният и посегна да я зашлеви.
Уил, който вече се бе приближил на една ръка разстояние, видя навреме замаха, улови светкавично китката на натрапника и я изви зад гърба му. Боб изстена от болка и опря колене в земята.
— Копеле мръсно, ще ми счупиш ръката! — излая той и го засипа с порой от псувни. Уил не му остана длъжен:
— Не са ли те учили като дете, че жени и по-възрастни от теб не се удрят, а? Следващия път, когато те видя или някой ми каже, че си направил нещо подобно, ще ти се прииска да не си се раждал. Ясно ли ти е?
— Да… Ох, да — захленчи като малко дете побойникът.
— А сега се извини на дамата! — заповяда Уилфред Санторо.
Пияният мъж изгледа с пренебрежение противника си и рече:
— Ама ти сериозно ли?
Отговорът беше без думи, но достатъчно красноречив: ръката му беше извита още по-брутално, чак костите изщракаха както ключ в несмазана брава.
— Добре, ще го кажа, само ми пусни ръката, адски боли… — Беше готов всеки момент да заплаче.
Уил разхлаби хватката, но не го освободи напълно. Беше врял и кипял, за да знае, че селски тарикати като този е думи не се поправят, а само е действия.