Обърна се отново към тях. Те настъпваха бавно, но успешно. В този момент Уил спря стрелбата.
— Санторо, защо не стреляш, друже? — запита го братовчедът Рой.
— Прикрийте се! — изкрещя им той.
Уил държеше в лявата си ръка пръчка динамит, а в дясната — запалка. Запали фитила на пръчката и го запрати по посока на влачещите се създания. Хлапето се стрелна към къщата и се хвърли по очи на прага. Джакомо залегна на пода на верандата, а Рой се гмурна под водата. Динамитът избухна точно до едно от съществата. Тялото му се разхвърча във всички посоки. Зелена слуз се изсипа от небето. Смрад на тиня и застояло удари обонянието им.
Втора пръчка динамит последва първата. С избухването ѝ падна нова жертва. Съществата застинаха на мястото си. Изглеждаха като пешки върху шахматна дъска. Точно когато си помислиха, че са намерили слабото им място, „желираните“ — както ги беше нарекъл братовчедът Рой — започнаха да издават странен звук, наподобяващ кипяща вода. Жълтите петна върху горната част на телата им започнаха да почервеняват. Когато петното на най-предното от тях стана огненочервено, създанието се наведе и го изстреля по посока на къщата. То тупна върху парапета на външното стълбище, където имаше оставена резервна пушка. Дървото пламна моментално, а желязото започна да се топи.
— Та това е лава! — възкликна Рой.
— А ти какво си мислеше, че ще се бием с лястовички ли? — гневно изкрещя Уилфред. — Нали ви предупредих, че ще се борим срещу изчадия от ада!
Джакомо се беше оказал най-съобразителен и докато другите се джафкаха, бързо напълни една алуминиева кофа с вода и секунди по-късно я изля върху танцуващите по дървото пламъци. Пожарът изгасна учудващо бързо. Забелязаха как няколко от съществата се подготвят за нови „изстрели“, само че Уил нямаше намерение да стои безучастно и да гледа как къщата му гори.
— Кени, ела тук бързо!
Хлапето послушно се изкатери по стълбите.
— Какво да направя?
— Помогни ми да свалим динамита!
Малкият кимна. Двамата поеха сандъка и бързо го смъкнаха долу. Не беше тежък и това учуди Кени. Докато се занимаваха с него, още едно от съществата беше заредило „снаряда“ си и го запрати към тях. За щастие, изстрелът цопна в блатото на метър от верандата.
— Джакомо, удари едно рамо! — заповяда Уил, след като с хлапето бяха преместили сандъка до брега.
— А огъня? — попита негърът.
— Остави Кени да се оправи с него.
Огромният чернокож изпълни заповедта. Уил запали няколко фитила на шашките, двамата с Джакомо хвърлиха дървения сандък насред „желираните“ и след това се затичаха с все сила към къщата. Хлапето и братовчедът Рой също се прикриха.
Динамитът избухна. Те усетиха взривната вълна като изгарящ пустинен вятър. Ушите им писнаха. Минута по-късно Уил излезе от къщата, която бе останала невредима след взрива, но същото не можеше да се каже за враговете им. По цялата повърхност на блатото се стелеше гъст дим, а под него — дебел слой зелена слуз.
— Имам чувството, че съм изблизал с език тоалетната чиния вкъщи — вметна Рой, провирайки глава през вратата.
— А аз имам усещането, че се намирам в огромна клоака.
— Съгласен съм с теб, Санторо, то Оукдейл си е направо кенеф, откъдето и да го погледнеш.
— Прав си, братовчеде.
Дружно се засмяха.
— Нека не се разсейваме — побърза да предупреди Уилфред. — Остават ни още две вълни. Винаги нападенията се осъществяват на три вълни. Не вярвам сега да бъде различно. Нека проверим оръжията и мунициите си. Трябва да сме готови за втората атака. — Той погледна към часовника си. — Сега е един без петнадесет. Следователно имаме на разположение петнадесет минути за подготовка. В един часа пак ще атакуват.
— Какво ще стане, ако не успеем да спрем някоя от вълните, преди да е настъпил часът на следващата атака? — попита Рой.
— Ще ни бъде много трудно, защото ще се натрупат повече изчадия. Кени, докато ние проверяваме снаряжението си, ти свари по едно кафе! Трябва да останем свежи през нощта.
— Разбрано, чичо Уил.
Хлапето свали бейзболната си шапка от главата, за да я изтупа от насъбралата се след взрива прах, нахлупи я отново и се затича към вътрешността на къщата.
В един часа, и нито секунда по-късно, блатото отново закипя. От вътрешността му изплува огромно зелено Нещо. Беше високо поне четиридесетина фута14 и широко двадесетина. Уродливите му ръце бяха сравнително мънички спрямо тялото, но за сметка на това не изглеждаха безопасни. Имаха по три израстъка, наподобяващи пръсти, свързани помежду си с ципа. Очите му бяха притворени и изглеждаше полузаспало. За разлика от тях обаче, устата му беше широко зейнала. От нея стърчаха като наточени ножове поне две дузини огромни зъби.