Братовчедът Рой остана потресен от видяното. Чудеше се на другите, на умението им да възприемат нещата толкова спокойно, въпреки че ситуацията най-вероятно щеше да излезе извън контрол. Уилфред Санторо смени набързо карабината си Remington с една двуцевка и започна да стреля по посока на чудовището. Карабината на Джакомо също се включи в забавата. Хлапето набързо отскочи до вътрешността на къщата, за да донесе още няколко допълнителни кутии с муниции.
Блатното чудовище беше тромаво и се движеше изключително бавно. Куршумите попадаха дълбоко в плътта му, но не го поразяваха. Попиваше ги както домакинска гъба — вода. Внезапно от устата му излезе белезникав дим. Разнесе се над блатото като ранна утринна мъгла. Започна да полепва по повърхността на блатото.
— По дяволите! Каква смрад! — с ръка пред лицето измрънка братовчедът Рой. — Тоя ще ни яде ли, или ще ни душѝ?
— Не се размеквайте! Наближава два часа, а ние все още не сме открили начин да го поразим. След малко ще настане третата вълна. Ако дотогава не успеем да отстраним блатното чудовище, картинката ще придобие доста по-апокалиптичен вид — опита се да ги окуражи Санторо, но не беше сигурен дали речта му звучи достатъчно вдъхновяващо.
Не след дълго блатото започна да издава звук като от врящ котел. Около дупката в средата започнаха да излизат мехури. От водата се пръкнаха множество създания, наподобяващи комари, но с големина на врани. Бързо образуваха рояк и затъмниха пълнолунието. За бойната дружина атаката на ципокрилите дойде изневиделица. Пръв се усети Уилфред, завъртя пушката си към тях и изстрелът порази два комара. Останалите също обърнаха цевите на оръжията си към новодошлите адови изчадия. Много от комарите бяха убити веднага, но два пъти по толкова останаха невредими. Зад тях блатното чудовище продължаваше да настъпва с мудното темпо на ленивец, като от време на време продължаваше да бълва отвратителната си смрад.
Оцелелите насекомоподобни бързо стигнаха до къщата, разпръснаха се на няколко групички и полетяха към пазителите. Първи беше притиснат братовчедът Рой, който се намираше на брега на блатото. Над десетина „комаро-врани“ го атакуваха. Не бяха толкова пъргави като обикновените комари, но за сметка на това всяваха смут и ужас в душите им. Рой надигна цевта на ловната си пушка и стреля в центъра на рояка. Две ципокрили паднаха мъртви. Другите сякаш се разгневиха повече и го наобиколиха. При вида на битката малкият Кени се втурна на помощ с тояга в ръка.
Уилфред на свой ред беше попаднал под обсадата на друг рояк. Мощната му двуцевка прочистваше доста сполучливо небето от създанията. По всичко личеше, че ще се справи безпроблемно е нападателите си. С няколко презареждания и само един несполучлив изстрел Уил успя да избие гадините. Потърси с поглед другарите си. Видя, че Кени се е притекъл на помощ на Рой, а Джакомо полага неимоверни усилия, за да оцелее. Бързо се втурна към негъра и презареди в движение. Чернокожият беше свършил патроните и се отбраняваше с приклада, дори бе успял да очисти едно от изчадията е мощен удар. Замахваше отчаяно към нападателите си, които вече действаха по-предпазливо и не смееха да атакуват фронтално, а го наобикаляха. В последния момент, когато африканецът вече бе отчаян, с боен вик се появи Санторо.
— Дръж се, Джакомо! — изкрещя му той.
Двуцевката на Уил изплю огън и олово на два пъти и повали още няколко мишени. Той презареди и стреля по други два комара. Последният от тази група беше зашеметен от Джакомо, който го цапардоса, влагайки в удара сетни сили. Адовото творение се загърни предсмъртно върху дъските. Уил го застъпи, мушна нов патрон, зареди и го застреля от упор.
На другия фронт хлапето и братовчедът Рой почти се бяха справили с налетелите им комари. Последното ципокрило падна мъртво в плитчините на блатото. Двамата другари изкрещяха едновременно от радост.
Докато дружината се мъчеше с „комаро-враните“, блатното чудовище беше стигнало само на крачка от брега. Санторо скочи като попарен и се втурна към покрива на къщата. Даде си сметка за изгубеното време с насекомите-мутанти и знаеше, че то може да се окаже фатално. Смрадливата гад изглеждаше респектиращ враг. Още не бяха открили слабото място на огромната канара, но нямаше да се откажат.
Братовчедът Рой продължаваше да обстрелва съществото, но без особен успех. Кени беше приклекнал до Джакомо и се опитваше да му помогне да се премести вътре в къщата. Чернокожият изглеждаше изтощен и грохнал като старец.
Чудовището стигна до брега. Отблизо бе още по-огромно. Половината му тяло се намираше във водата, но другата половина се извисяваше доста над покрива на къщата. Отвори ужасяващата си паст и понечи да захапе Уилфред. Той успя да се претърколи настрани точно навреме, преди да стане вечеря на гадината. Пресегна се и докопа скучаещия без работа арбалет… Успя да улучи звяра още с първия изстрел. В плътта му зейна малка дупка, от която потече зеленикава слуз.