— Хау, приятелки мои! На разсъмване ще атакуваме Монополи град. Тази вечер ви искам с бистри умове! Забранявам употребата на вино и марихуана!
Всички едновременно започнаха да крещят и да размахват копията си към небесата. Когато цялата суматоха утихна, амазонките се прибраха по колибите в очакване на утрешната битка.
20 декември, Манхатън майна, „общността на викингите“.
Утрото се прокрадваше през прашните прозорци в замъка на викингите. Сър Джон хъркаше шумно в покоите си, но при останалите обитатели безпокойството от настъпилата промяна и любопитството от новата придобивка бяха надделели над съня. Никой от останалите дузина воини не можеше да заспи. Дилемата пред тях бе огромна — „да бъде или да не бъде“ обладана секс куклата.
Всички викинги я бяха наобиколили — подмятаха неприлични думи, съпроводени от съответните жестове. Напрежението, което се създаваше между тях, ескалираше. Трима от „юнаците“ се скараха за реда си. Всеки искаше да бъде първи с куклата. Кирчо усети накъде отиват нещата и се запъти към покоите на сър Джон. Влезе шумно в стаята му, истерично крещейки на господаря си за случващото се в помещението на охраната. Сър Джон скочи мигновено от леглото и забравил за всякаква предпазливост, се спусна скоростно по стълбите, придружен от най-доблестния си рицар — Кирчо. Господарят на тази общност все още бе по пижама. Когато двамата слязоха по стълбите, гледката, която се разкри пред очите им, бе неописуема. Всичките им другари спореха, удряха и насилваха куклата, подарена от крал Асис. Един от тях бе видимо възмутен от факта, че не успява да се вреди и той да опита от блаженството. Насред шумотевицата се чу гневният му глас:
— Тука няма ред, бре!
Повтори тази фраза многократно, докато погледът му се сблъска с този на господаря.
— Сър, тука няма ред.
Сър Джон остана поразен от видяното. Ситуацията излизаше извън контрол, но нещата се влошиха още повече. Джералд се сепна и изгледа своя господар като обезумяло зомби, жадно за плът. С лъвски скок той се озова върху му и го налегна. Притисна го здраво към пода. Кирчо следеше отчаяно случващото се. За части от секундата се отскубна и излезе през главната порта на замъка. Ако беше проявил миг колебание, щеше да се озове в същото положение като своя господар — „сър“-а. Той хукна да бяга с всички сили към гората отвъд техните територии. Тичаше неуморимо. Бягаше, за да спаси достойнството и живота си.
Сега той знаеше, че е единственият жив и нормален мъж на земята.
Сър Джон се изправи от пода задъхан. Той разбра, че врагът им е успял да ги победи. Загубил всякаква надежда и достойнство, се качи в покоите си, охкайки. Извади меча от ризницата и промуши корема си с него. Болката бе неописуема. Свлече се на земята и издъхна.
20 декември, Манхатън майна, общността „клуб на истинските мъже“.
Крал Асис бе повикал абсолютно всички свои военачалници в покоите си. Те бяха наобиколили трона му и развълнувано очакваха какво решение ще вземе.
— Любимци мои, днес е голям ден за народа ни. Ще превземем земите на „общността на викингите“. — Кралят смигна на корееца и продължи: — Благодарение на професор Чо изпратихме троянски кон в тила на врага. Очакваме скоро да пристигнат разузнавачите ни и да преценим колко е била успешна мисията. Мистър Чо, ще разкриете ли на всички в залата подробности за вашия проект? — посочи го с пръст, давайки му думата.
Професорът бавно се изправи, изтупвайки розовата си пухена рокличка, облечена специално за случая, и започна енергично да говори:
— Тъй като всички тук са запознати с мисията, но не знаят подробностите, само ще вметна, че изпратихме истинска секс кукла на викингите. В тази играчка сложих специален биологичен любовен серум, който се намира в нейните интимни части. При проникване там, той влиза в отсрещния организъм и въздейства до няколко минути на съзнанието му. Всеки, опитал от тази благодат, изпитва непреодолимо влечение към мъже. — Той се спря за секунда, прокашля се гръмко и продължи: — Ако серумът въздейства така, както съм го проектирал, резултатите ще са главоломни и няма да има нужда да се бием с врага.
Крал Асис вдигна ръка и прекъсна речта на професора, след което даде знак на аудиторията да ръкопляска. Всички присъстващи бурно започнаха да аплодират мистър Чо и да скандират името му.
През входа на палата влезе дребен господин с мазна черна коса и лукава усмивка. Той пристъпи напред и рече:
— Малък Генчо, на вашите услуги, кралю! Нося вести от Севера. Врагът е напълно сломен.
Крал Асис скочи от трона си (доста трудна задача, като се имаха предвид всичките му килограми), слезе при своя пратеник и го целуна звучно по устата. При допира на устните им чак потекоха слюнки. Кралят се завъртя грациозно към останалите, събирайки погледите на присъстващите и отсече: