Спасението дойде, пристигна човек, който знае за престъплението, човек, на когото да се изповяда и да се приключи с тази седемгодишна мъка, да свършат жалките му опити за съществуване.
Всичко ѝ каза, всеки един детайл от злополучния ден. Нито една подробност не ѝ спести.
Времето настъпи, моментът, в който ще се отърве от ужаса. Извини ѝ се — не че имаше някакво значение, но така бленуваше да го направи…
Усмихна се на пациентката си, след което се хвърли през отворения прозорец.
Отвън се чу страшен трясък. Шум от паника огласи улицата.
Тя се надвеси и погледна през прозореца. Долу лежеше безжизненото тяло на доктора.
Прибра се вкъщи замислена. Дали този човек наистина се е чувствал виновен, или само ѝ беше наговорил тези думи, за да я заблуди? Но за какво да я лъже? След като разбра, че тя знае всичко, изражението на лицето му не трепна, не се опита да се оправдава… значи може би беше искрен? Няма значение! Размина се с малко, трябваше да страда повече. Всяка следваща жертва трябваше да се мъчи повече от предходната. Психологът даже беше много по-виновен от другите двама преди него, а умря така, както сам пожела… Да му се не види…
Луната безцеремонно измести слънцето и зае мястото му на небето.
Трябваше да се погрижи за някои неща. Натъпка всички гримове и перуки, които имаше, в чувал за боклук. Направи оглед на апартамента отново — искаше да се увери, че нищо не е пропуснала. Всяка улика трябваше да бъде заличена. Шишенцето с отрова също попадна сред нещата за изхвърляне. Боже Господи! Ами ножът? Къде беше дянала ножа? Ако не го намери, целият ѝ план щеше да отиде по дяволите, всичко, за което се беше трудила през тези нещастни седем години… О, разбира се. Сети се, че го беше заровила заедно е първата си жертва. Олекна ѝ.
Изчака навън да се спусне напълно черната пелерина на нощта, след което излезе да изхвърли уликите.
Вече беше към три след полунощ, когато се прибра обратно в дома си, капнала от умора. Хвърли дрехите си за пране и се мушна под душа.
Силният звън откъм входната врата успя да я извади от мъртвешката дрямка, в която бе потънала. Тя притисна уши с ръце и се надигна от леглото. Нямаше представа колко време е спала, не знаеше дали в момента е сутрин или обяд, но се чувстваше изморена и копнееше за още сън. Клатушкайки се, пое по посока на неприятните звуци.
— Идвам, сега идвам! — изкрещя раздразнено.
Звъненето продължаваше и това започна да я изнервя.
Отвори входната врата. Пред нея се появи познатият образ на инспектора.
— Времето навън е хубаво, госпожо Уудс, а вие сте се затворила у дома…
— Сънувах, детектив Ричардсън — прекъсна го тя, — но вие ме събудихте.
— В момента е три следобед, какво толкова изморително сте правили вчера?
— Нищо съществено, просто съм изморена.
— Аха… — с равен тон вметна той, след което влезе в апартамента, без да поиска разрешение.
— Сигурен съм, че не сте напълно искрена с мен, госпожо Уудс.
— Напротив, детективе…
— Нося с мен един предмет, който съм сигурен, че е ваш — прекъсна я той.
— Така ли?
Детективът извади от джоба на сакото си омачкана снимка на малко момиченце, поставена в найлоново пликче за съхраняване на веществени доказателства. Показа я на домакинята и рече:
— Тази снимка позната ли ви е, или си въобразявам, че ликът на детенцето досущ прилича на този на покойната ви дъщеря?
Тя се изненада, но се постара да остане безизразна.
Детективът внимателно наблюдаваше реакцията ѝ. Умееше да разчита езика на тялото и беше убеден, че тази жена го лъже. Трябваше да я притисне. Обясни ѝ, че снимката е била открита в един от джобовете на сакото на Лукас Браун — отровената жертва.
По лицето ѝ пролича, че напрежението в нея нараства.
Не беше ясно колко време още ще издържи на нападките от детектива.
Той нямаше други доказателства, но силно вярваше, че я е притиснал до стената. Беше само въпрос на време да я закове и тя го знаеше. Без да сваля очи от нея, учтиво ѝ пожела приятен ден и излезе, оставяйки я насаме с терзанията ѝ.
Нощта се спусна нежно. Кървава луна изплува върху небесния свод.
Тя реши да действа незабавно. Възмездието трябваше да бъде раздадено.
Облече черен тренировъчен костюм и леко спортно яке, тикна в един от джобовете му канията с ловджийския нож, който бе купила по-рано през деня и бе заточила като бръснач. Влезе в детската стая и се доближи до стената срещу прозореца, която бе облепена с плакати на различни рок банди. Върху тях беше закачила снимки на дъщеря си. Избра една и целуна лицето на малката. Тази нощ щеше да получи отмъщението, за което мечтаеше от години.