Имението на Кинг се намираше извън града. Отне ѝ известно време, за да стигне до него. Опита да се слее напълно с мрака, понеже разчиташе на изненадата. Кой би очаквал да го нападнат в добре пазения му дом и да опитат да го убият? Около къщата обикаляха охранители. Трябваше да почака малко, докато дойде смяната им. Издебна момента и притича внимателно до къщата. Скри се зад храст, непосредствено до един от прозорците на първия етаж. Надникна през него и го видя — Алекзандър Кинг седеше спокойно на канапето си и надигаше чаша е уиски. Тя усети напиращ гняв дълбоко в душата си. Не успя да се противопостави на животинския инстинкт и скочи през прозореца, разпилявайки стъклото на безброй малки парченца. В очите на Кинг не срещна изненада. Той стана от канапето и се завъртя с лице към нея. Тя се затича с нож в ръка, когато от двата ъгъла на помещението изскочиха двама бодигардове и я събориха на земята. Лицето ѝ посрещна няколко юмрука. Чу се изхрущяване на кост. Рукна кръв. Светът около нея започна да се превръща в размазана картина от аленочервени оттенъци.
Нямаше представа колко време е била в безсъзнание. Когато се събуди, осъзна, че крайниците ѝ са завързани за дървена платформа, прикрепена към бетонна стена. Намираше се в тъмно помещение, което бе обгърнато от плътни сенки, сякаш изтъкани от черно платно.
Неясен звук смути неестествената тишина. Тъмнината сама по себе си изглеждаше напрегната, дебнеща — сякаш бе огромно приклекнало животно. В помещението влезе човек, облечен в черна роба и с качулка на главата. Доближи се до вързаната жена.
— Изглеждаш толкова изтощена. Обичам да доминирам над силните жени — рече мъжът.
— Върви по дяволите, Кинг! — изруга тя.
Беше го познала по гласа.
— Не, миличка, ти ще вървиш по дяволите, но преди това ще преминеш през деветте кръга на ада. — В гласа му се долавяше злокобна нотка.
Жената не каза нищо. Погледна уплашено към мрачния човек, след което сведе поглед към пода.
— Запазена си. Това ми харесва. Добре ще се позабавлявам с теб. Ще те накарам да крещиш от болка заради това, което стори с приятелите ми.
— Те бяха животни — бясно му кресна тя, — а ти си чудовище!
— Тази нощ ще опознаеш истинската ми същност. Но искам да се съпротивляваш, така ще се забавляваме по-дълго. Като те гледам, май ти се е напукала почвата между краката — явно от години никой не ти е поливал нивата. Идеално — тъкмо ще си по-тясна. За твое сведение си падам по садо-мазо игричките. С дъщеря ти също си поиграхме.
Тя е усилие повдигна главата си и се изплю в лицето му.
— Изверг такъв…
— Голяма палавница си била. Не си хаби енергията, ще ти трябва за по-късно.
На огромна дървена маса в средата на помещението бяха разположени различни по вид и големина предмети, а вляво от нея игриво подскачаха огнените езичета на пламъците в камината. Той свали робата си. Остана гол, както майка го е родила. Взе огромен касапски нож и се приближи до нея. С няколко движения разряза дрехите ѝ. Пред него лъсна изящно тяло, на допир меко като коприна, а на цвят кафяво като шоколад. Притисна главата ѝ плътно до платформата. Дланта му смазваше счупения нос. Жената изхлипа от болка. Той започна да я обладава.
Чукаше я зверски. По всичко личеше, че искрено се забавлява. С голямото си като на минотавър парче разкъсваше влагалището ѝ и разцепваше ануса. Тялото на жената се гърчеше от жестоките страдания.
Когато свърши, извергът взе от масата парче метал с остриета в двата му края, наподобяващ вилица. Постави единия му край под брадичката ѝ, другия — на гръдния кош. С кожен колан стегна уреда около врата ѝ.
— Красавице, този уред за мъчение носи интересното название „вилицата на еретика“ — осведоми я Кинг. — Ако само за миг се унесеш, горната част на вилицата ще прободе гърлото ти. Тествал съм този метод и мога да ти кажа, че се получава не много приятна гледка.
Тя желаеше всичко да приключи на момента, но като всяко нормално човешко същество се страхуваше от смъртта.
Нямаше представа колко време е стояла така. Той ѝ каза, че са били два часа, но ѝ се сториха като вечност.
Най-накрая Алекзандър Кинг махна уреда за мъчения, но ѝ беше приготвил нова изненада. От масата вдигна друг, който приличаше на ножица, но с много по-голям размер. Взе още един, който наподобяваше скоба — „отварачката за уста“, така го представи той. Вкара в устата ѝ това приспособление и я разтвори максимално. Бузите ѝ започнаха леко да се цепят. Напукваха се така, сякаш отвътре се опитваше да изпълзи животинче. Същевременно взе ножицата и захвана езика ѝ с края на уреда за мъчения. Плавно започна да стяга, причинявайки на клетницата неизпитвана досега болка. Беше я инжектирал е адреналин, за да не припадне отново. Когато се убеди, че двата края на ножицата почти опират един в друг през езика ѝ, грубо я дръпна навън, разкъсвайки езика и отделяйки го от тялото. Бликна фонтан от кръв. В очите ѝ се четеше агонизираща болка.