— Предавам се пред красотата ви — падна на колене пред нея.
Тя се изправи бавно, подпомагана от нейните спътнички и го хвана за ръката, молейки го да се изправи.
Разказа му за тяхната зла участ и гибелта на народа ѝ. За това каква грешка е допуснала, и че вече е късно, прекалено късно…
— Не! — възбудено я прекъсна рицарят. — Никога не е твърде късно, ела с нас, ще изградим нов свят, без война и омраза, ще създадем бъдеще, има надежда!
Амазонката кимна на подчинените си и поеха заедно с новите им приятели към скритата пещера, отвъд земите на този мрачен свят.
Стигнаха пред входа ѝ и плахо пристъпиха няколко крачки напред. В този момент от небето ги застигна зловещ звук. Атомна бомба — помисли си Кирчо, който бегло си го спомняше и не го бе чувал от дете. Подкани всички да влязат по най-бързия начин в пещерата. Скочиха вътре и единственото, което успяха да чуят, бе страшният гръм от последвалия взрив на бомбата. Земята се разтърси, скалите се раздвижиха, те усетиха вибрацията на пещерата, нейния плачещ глас, умоляващ поредната безкрайна глупост на човека да свърши мигновено. Входът бе затрупан от падналите скали. Настана непрогледен мрак и тишина, само тишина.
P.S. Всяка прилика с реални хора или събития е напълно случайна.
Лексикон
1
Вече четири нощи поред не успявам да спя нормално. В главата ми се въртят различни мисли и начини как да разкрия случилото се. Понякога имам чувството, че всичко това съм го преживявал някъде в друга вселена или живот, обаче разумът ми не приема тази теза. Случвало ли ви се е да лежите в леглото си и да не можете да заспите? Да ви тормозят мистерии, които не успявате да разгадаете? Тази нощ се чувствах точно така. Четвърта нощ, в която очаквах телефонното обаждане, което може би щеше да промени живота ми завинаги. Не съм предполагал, че някога нещата ще бъдат толкова напечени, че ще съм близо до разкриването на тази зловеща тайна. В началото всичко ми се струваше като тъпа шега. Не вярвах, че е възможно да се случи в моя град, но грешах. Всяка следваща нощ нещата се повтаряха. Сега, когато седя напрегнат в леглото си, галейки косата на спящата си съпруга и чакайки поредното позвъняване на телефона, реших да споделя историята си с вас. Знам, че имам време, преди да ме потърсят отново. Позвъняването се случва около три след полунощ, а сега е едва един часа — достатъчно време, за да ви разкажа за злощастните събития.
Първият случай беше в неделя срещу понеделник. Някъде около три и двадесет през нощта телефонът ми зазвъня на пожар. Никога не успявах да заспя дълбоко и дрезгавият звук, наподобяващ кашлица на алкохолик, ме събуди на мига. Мразех нощните позвънявания, въпреки че ги получавах доста по-често от нужното. Все пак работата ми е такава и винаги съм знаел, че е възможно да бъда притесняван и в дълбоките часове на нощта. Конкретният случай обаче беше различен. Усещах го, защото знаех, че трябва наистина да е наложително, щом ме търсят от службата, когато съм в почивка.
— Извинявай, че ти се обаждам в този късен час, приятелю, но ще се наложи да прекъснеш отпуската! — рече човекът, чийто глас ми беше повече от познат. Със следовател Рикс се знаем още от началното училище, после бяхме заедно в гимназията, в полицейската академия… Познавах гласа му повече от интимните части на жена ми.
— По дяволите, Рикс! — изругах гневно, с риск да събудя половинката си. — С жената бяхме планирали да отскочим до Лае Вегас. Как сега да ѝ кажа, че ваканцията ни пропада? Ще ме убие!
Искреният му смях звънна в ушите ми като коледна камбанка. Очевидно се забавляваше за моя сметка. Много смешно, няма що. Нямаше да му се размине току-така.
— Искам да ме посрещнеш с горещо кафе и кутия с медени понички. Знаеш, че когато съм нервен, съм гладен. А когато съм гладен, не мога да мисля — рекох му навъсено.
— Но, Крис, намирам се на няколко мили от града. Откъде да ти купя проклетите неща?
— Това не ме интересува. Ако дори една поничка от кутията липсва, когато пристигна, се прибирам обратно и бог ми е свидетел, че дори и президентът да ми се обади, няма да ме накара да изляза повторно в този студ.
— Ще се постарая да ги имаш. Ние сме в покрайнините на града. На Хълма на влюбените.
— След половин час съм при вас — съобщих му и се изсмях. Сигурно му стана неприятно. Такава беше и идеята.