— Да тръгваме — рече сержант Стейн. — Боул, знаеш ли къде е пътят към подземния етаж?
Пилотът се извъртя и погледна косо към командващия.
— Мисля, че знам — отговори.
— Тогава ни заведи. Бишъп, хайде, изправяй се и да потегляме, че ако се задържим още секунда тук, ще последвам примера ти и ще остана без обяд като теб.
Животното се изправи и забърса мутрата си с опакото на лявата ръка. Провери дали оръжията му са по местата си и тръгна с другите двама.
Придвижваха се много по-бързо, отколкото преди да попаднат на ужасната гледка. Светлината от фенерите им шареше във всевъзможни посоки, опитвайки се да разсее и най-тъмните кътчета в помещението. Разбира се, че това нямаше как да се случи, даже им причиняваше допълнително неудобство — получаваше се оптическа илюзия и войниците имаха чувството, че някой ги наблюдава. Във въздуха витаеше специфичната миризма на смърт, каквато могат да усетят единствено хората, сблъсквали се отблизо с нея. Боул водеше групичката напред в тъмнината, но в един момент внезапно спря. Бяха стигнали до самия край на помещението. Пред тях се простираше сива бетонена стена, от която лъхаше на плесен. Пилотът я докосна с пръсти и усети напоилата се в нея влага. Заопипва стената, като внимателно се местеше с по крачка вляво.
След няколко метра стигнаха до метално стълбище, чиито парапети бяха започнали да корозират.
— Предполагам, че това е пътят към подземието — рече той.
Сержант Стейн кимна и даде знак на Бишъп да остане тук на пост.
— Боул, ти ще дойдеш с мен да проучим мястото! — нареди Крис.
Пилотът не каза нищо, просто тръгна предпазливо надолу. Кубинките му разцепваха тишината с металния стон, който издаваха, докато крачеше по стъпалата. Двамата с лейтенанта вече се намираха в подземието. Вдясно от тях видяха цифрата минус едно върху стената — намираха се на първия подземен етаж. Самата стена продължаваше напред, без да се отклонява, без никакви чупки, което означаваше, че няма къде повече да отидат нататък, трябваше да се извърнат на дясната страна и да я проучат. Така и направиха. Осветиха помещението и съзряха огромен генератор.
— Аз ще огледам наоколо, а ти провери дали ще можеш да включиш тази пущина — рече Кристофър Стейн.
Боул даде знак с ръка, че е разбрал и се захвана да търси пулта за управление.
Сержантът набързо разгледа етажа и след като се увери, че нищо не ги застрашава, се върна при пилота.
Боул се беше навел, като осветяваше едно място с фенера си и тихо псуваше.
— Какво има? — запита го Стейн.
— Ами какво да ти кажа, шефе, всички кабели са прекъснати.
— Неприятно.
— А най-странното в случая е причината за прекъсването им.
Крис погледна другаря си с видимо притеснение.
— Повечето кабели и жици изглеждат така, сякаш са умишлено прерязани — продължи той — и е почти невъзможно да бъдат оправени в рамките на няколко часа. Имаме две опции.
Неслучайно сержантът беше взел със себе си именно Боул. Освен пилот той беше и техният инженер. Нямаше работа, свързана с електротехниката, която да му се опре. В ситуациите, когато изпадаше в безизходица, винаги намираше резервен вариант. Стейн се надяваше и този път да стане така, вярваше, че Боул има план „Б“.
— Какви са вариантите? — запита Крис.
— Първият, и много по-труден (но не и невъзможен), е да отстраня повредата на този генератор, а вторият — да открием резервния. Той би трябвало да е с по-малки размери от този и най-вероятно няма да успее да захрани целия обект с електричество.
— Мисля, че видях другия генератор, докато правех обиколка на помещението. Трябва да включиш него тогава. Не ми се ще да стоим тук още няколко часа, докато оправиш стария.
— Да, сър!
В същия момент откъм стълбището се чуха звуци от приближаващи се стъпки. Сержантът насочи дулото на автомата в тази посока и освети мястото с фенера.
— Ехо, шефе! — Беше Бишъп. — Какво правите там, нещо много се забавихте? Хайде връщайте се вече, че тук горе е много потискащо, малко ме е шубе да стоя сам в тъмното.
Сержантът се плесна по лицето звучно, след което изкрещя:
— Ей, пъзльо такъв, връщай се веднага на пост, да не се кача горе и да ти сритам задника!
Бишъп измърмори неразбираемо под уста и се завъртя, а кубинките му затракаха по металните стълби обратно нагоре.
— Крис — заговори пилотът, докато се придвижваше бавно към мястото, където се намираше резервният генератор — онова тяло, дето го видяхме горе… не ти ли се струва леко плашеща тази история? Още не мога да свържа в ума си цялата картинка. Пък и начинът, по който е заковано на тавана, и липсващите органи, и…
— Нямам представа какво се случва тук, Боул, обаче в едно съм сигурен. Щом са пратили нас в тази база, явно нещата са излезли извън контрол и трябва да бъдем постоянно нащрек. И за секунда не съм си помислял, че онзи труп и начинът, по който е окачен на тавана, са дело на човек. Имаме си работа с нещо ужасяващо и трябва да сме подготвени за всичко.