Беше уверен, че се е измъкнал от чудовищата, но се стараеше да стъпва тихо, за да не ги привлече насам. Слезе по металните стълби към помещението, където се намираха генераторите. Знаеше къде е местоположението на резервния и отиде точно при него. Огледа го отвсякъде, но в мигащата червена светлина не успя да различи бутон за изключване. Единственият човек в отряда, който разбираше от подобни машини — Боул — за жалост лежеше мъртъв. Реши да опита да отстрани проблема със сила.
Вдигна M16-ката си и изпразни пълнителя в генератора. Светлините примигнаха, след което угаснаха.
Стейн седна на пода. Беше капнал от умора. Прекалено много добри войници умряха в тази безсмислена битка. Постави празния автомат до себе си и го заляха спомени за семейството му. За пикниците, които правеха сред природата. За първия път, когато със съпругата си правиха секс. За първия път, в който дъщеря му подкара колело без спомагателни гуми. За първия път, когато…
Мислите му бяха прекъснати от внезапен захват за глезена. Уродлива ръка го издърпа в средата на залата. Пред него се появи същество е полуразложено лице, цялото в белези. Бе облечено в бяла престилка, на която имаше закачен бадж. Човекът (или нещото) му проговори. Гласът му изскърца като стара ръждива панта. Беше далечен, хриптящ и неразбираем звук. Но след изречените думи сержантът беше заобиколен за нула време от Трошачи. Един от тях го вдигна във въздуха и запокити в стената. Гръбначният му стълб изхрущя при удара. Чудовището го завъртя и отново го тресна в бетона. Беше ред на ребрата да изпукат. Сержантът не усещаше сила в тялото си, единствено изгаряща болка. Уродът в бяла престилка се доближи до него и разкъса дрехите му. Вместо пръсти на ръцете си изчадието имаше метални остриета. Заби върховете им и Стейн усети как те изстъргаха по костите на гръбнака му. Съществото изряза прецизно месото около костите, след което внезапно изтръгна гръбначния му стълб. Последваха го двата дроба, бъбреците и сърцето. Кръв се стичаше от органите, които бяха нанизани на гръбначния стълб и приличаха на древна огърлица или на огромен шашлик.
В помещението настъпи мрак и се разнесоха звуци от зловещо мляскане.
Няколко думи за разказите
Като читател, разгръщайки сборник с разкази, едно от най-любимите ми неща е, когато в края на книгата открия по какъв начин авторът се е вдъхновил за написването им. Вярвам, че това се харесва и на други хора, така че реших да сторя същото. Надявам се в бъдеще този принцип да се превърне в традиция и повечко автори да споделят с читателите си подробности около написването на творбите си. А сега е време да ви разясня предисторията на моите умотворения.
Конче-вихрогонче — Това е първият ми разказ, който някога съм писал. Тъй като обожавам антиутопичните светове, си мислех как ще изглежда един бъдещ край на света, в който България е единственото възможно място, където се развиват действията. Тук заложих на хумор, смесвайки хора от различни нации. Като за дебют си мисля, че резултатът е задоволителен.
Лексикон — Бях обещал на мой колега да сътворя криминален разказ. Сторих го, въпреки че не съм много запознат с криминалния жанр, но с помощта на Сибин Майналовски този разказ придоби съвсем различен облик спрямо първоначалния си вид. Тъй като знаех, че господин Бакалов обожава да чете статии за серийни убийци, реших да вмъкна такъв персонаж — все пак разказа го сътворих в негова чест.
Списъкът — Написах го специално за конкурса „По крилете на гарвана“. Не успя да влезе сред финалистите, но вярвам, че е достатъчно хубав, за да привлече вниманието на читателите.
„Проектът Дъга“ — Първоначалната идея за написването му се роди през декември 2015 г. Тогава за пръв път разбрах за инициативата „Истории от някога“. Написах кратък разказ от четири странички по зададената тема и го одобриха за четенето на живо. Чувствах, че разказът не е довършен, но го бях забил в пета глуха да си чака реда за довършване. Едва след като научих за проекта „Мечове във времето“, организиран от колегата Александър Драганов, се реших да довърша този разказ и да го пратя на Сашо. Но някъде из процеса на писане загубих музата и идеята ми за продължение внезапно секна. Дописах само още шест страници, ала разказът пак си остана недовършен. Ето че сега дойде и неговият момент. Това е последната ми написана творба до момента и се надявам, че след като прекъсвах писането по нея и още толкова пъти се опитвах да я завърша, вече е придобила качеството на едно хубаво повествование.
Куфарчето на дявола — Написах го за списание „Дракус“. Благодарение на Явор Цанев разказът влезе в брой 2 за 2016-а година. Иначе идеята ми бе породена от сън, но впоследствие я промених значително.