Психоза — Подготвих го за втория клубен сборник на Horror Writers Club Lazarus, но идеята за създаването му е родена през 2010-а година, когато пишех, но така и не завършвах творбите си поради различни причини.
Клиниката, в която се развива действието, е част от мой недовършен роман (най-вероятно никога няма да го завърша). След като изгубих на два пъти записките по него и сътворих отново половината от текста, то след третото му попиляване се отказах, благодарение на което се роди „Психоза“.
Блатна треска — Тъй като живея в Перник, но работя в София, ми се налага да пътувам всеки ден за работа с влак. След като приключиха с ремонта на Централна гара, в едно от помещенията отвориха оръжеен магазин. Всяка сутрин минавах покрай него и се заглеждах в предлаганата стока. Веднъж си тръгнах по-рано от работа и влязох вътре. Продавачът беше изключително любезен и поприказвахме. Благодарение на разговора ни за различните модели ловни пушки и карабини се роди този разказ. Помислих си за един по-нестандартен лов и го създадох.
В пръстта — В последно време доста често попадам на разкази и филми за хора, които са погребани живи. Много исках да изразя и своето мнение по въпроса, обаче си мислех, че темата е изчерпана. В крайна сметка, докато проучвах отровата „тетродоксин“ за един друг проект, ми хрумна по-нестандартна идея, в която да вметна въпросната отрова. Чрез тази колаборация се появи разказът, който се превърна в един от любимите ми.
Сблъсък в Амазония — В интерес на истината това е първата ми новела, и засега единствена. Писах я с огромно удоволствие и успях да ѝ придам завършен вид за по-малко от месец. Най-голяма заслуга за появяването ѝ на бял свят имат двамата ми синове, които обожават страшните истории. Разбира се, когато им разказвам приказки за лека нощ, те винаги са леко мрачни, но не достатъчно, за да ги уплаша. Така една вечер, когато им разказвах поредната страховита история, където те винаги са главни действащи лица, се родиха образите на зомбитата (не и без помощта на играта „Left 4 Dead 2“). И тъй като не желаех да създам поредния безличен зомби апокалипсис, реших да сътворя съвсем различни от обичайните уроди, в изолирано от света място, където героите ми да се чувстват безпомощни. Мисля, че се получи желаният ефект. Също много ми повлия и първият филм за „Хищникът“.
P.S.
Надявам се този малък разбор да ви е допаднал и в бъдеще литературата да ни срещне отново.
Искам да изкажа специални благодарности на:
Явор Цанев, Кети Илиева и Сибин Майналовски, които са невероятни професионалисти и хора. Благодарение на тях в момента тази книга се намира в ръцете ви. Без положените им усилия всичко написано тук щеше да изглежда по съвсем различен начин.
Господата председатели на Horror Club Lazarus — Бранимир Събев и Сибин Майналовски, които ми гласуваха доверие и ме поканиха в клуба. В частност искам да благодаря на господин Майналовски за отзивчивостта му, постоянното съдействие — не само покрай тази книга — и най-вече за разкошния предговор.
Станимир Георгиев — за великолепната корица, за това, че изтърпя всичките ми капризи по нея и за професионализма му.
Колегите ми от Horror Club Lazarus, които са чудесни хора, готови да подадат ръка във всеки един момент, и още по-разкошни писатели.
Семейството ми и в частност съпругата ми Илка. Миличка, обичам те и ти благодаря, че вярваш в мен!
Колегите ми инж. Бойко Даскалов и магистър-фармацевт Иван Бакалов. Господа, без подкрепата ви и редовното ръчкане да пиша никога нямаше да стигна дотук.
И не на последно място искам да благодаря на читателите, престрашили се да си купят книга от непознат български автор. Бъдещето на българската литература е в хора като вас.