— Привет, аз съм инспектор Милър и съм главен разследващ по случая — представих се учтиво, за да ги предразположа. Младежите обаче цивреха на поразия и се тресяха, сякаш бяха болни от паркинсон. За него не се и съмнявах, че е способен да рони сълзи, но мадамата я мислех за по-печена. Щом издържаше на плесниците от баща си, не беше нормално някакъв труп чак толкова да я притесни. Явно обаче беше успял да го стори.
Погледнах въпросително колегите, които стояха при тях и ги охраняваха. Очаквах с езика на жестовете да ми кажат дали имам шанс да ги разпитам, но единият от тях вдигна рамене в отговор — „Откъде да знам?“. Реших отново да се пробвам, като този път използвам по-директен подход.
— Мълчанието ви в момента ме принуждава да си мисля, че сте основни заподозрени в убийството. И ако не ми отговорите на няколко въпроса, ще се наложи да издам заповед за ареста ви.
Младежът изпъна шия и започна да върти глава във всички посоки, подобно сурикат2 на пост, след което ме зяпна с подпухналите си от плач очи.
— Нищо не сме направили. Просто искахме да се гушкаме и решихме да го сторим тук, обаче това, което видяхме, ни изкара акъла…
— Къде и какво видяхте?
— На Верандата… — и той млъкна.
„Верандата“ е в края на хълма и представлява широка тераса, от която хората могат да наблюдават светлините на града. Може би тази част от местността е единствената романтична тук. Любопитното е, че се намира на цяла миля от мястото, където сме в момента. Следователно влюбените са стигнали дотам, видели са каквото са видели, обадили са се на полицията и са се върнали миля назад. Или обаждането по телефона се е случило, след като са дошли тук? При всички положения постъпката им бе или изключително смела, или много глупава, но това щях да разбера скоро.
— И какво видяхте на Верандата? — настоятелно го попитах. Изглеждаше ми по-разговорливият от двамата.
— Труп бе! Труп видяхме! Колко пъти да го повторим?! Защо не отидеш сам да видиш? — избухна пишман любовникът.
Брей! Изненада ме това момче. Явно имаше топки. Не можеше да му го отрече човек. Е, сигурно и приятелката му вече бе стигнала до същия извод като мен, но по друг начин.
Реших да ги оставя на мира — очевидно нямаше да ми съобщят нищо по-полезно от това, което вече бях чул. Изръмжах им едно: „Не напускайте града!“ и ги оставих в ръцете на униформените, за да запишат официално показанията им. А аз се запътих към предполагаемото местопрестъпление, за да разбера какво толкова ги беше изплашило. Глен поиска да ме придружи и аз, разбира се, не му отказах. Никак нямаше да ми бъде приятно да прекося разстоянието без другар. Имах нужда от някого, с когото да си разговарям по пътя… и най-вече да ми държи поничките. Глен бе точният човек и за двете. Винаги се е възхищавал на уменията ми и ме е следвал неотлъчно.
Отне ни десетина минути, за да стигнем до Верандата. Скупчилите се на местопрестъплението поне дузина полицаи ни направиха път, за да огледаме тялото. Сепнах се. Първата ми мисъл бе, че съм в цирка и гледам някакво „шоу на изродите“. За жалост не бе така: намирах се тук, премръзнал от студ и вперил поглед към нещото, което допреди няколко часа е било човек. Жертвата беше облечена в окаляна жълта рокля, а колан от естествена кожа препасваше кръста ѝ. Дантелени ръкавици и ботуши с висок ток допълваха облеклото. Но не ме смути фактът, че мъж се е облякъл с женски дрехи, а това, че неизвестният (засега) престъпник бе отрязал ръцете му и ги бе прилепил с изолирбанд към главата така, че шепите да прикриват очите, все едно играе на жмичка. Самият труп внимателно бе нагласен да седне на пейката, сякаш просто си почива и се любува на гледката. „Имаме си работа с артист“, мина ми през главата.
— Този е трансформър — обади се Глен и прободе мислите ми.
— Не, Глен, грешиш! — отсякох. — Трансформърите са роботи, а този тук е долнопробен педераст.
Действително местните гейове носеха това название, поради факта че се трансформираха от мъж в жена, но аз не харесвах прякора им — това си беше гавра е аутоботите и десептиконите3. Колегата ми ме изгледа настървено, сякаш беше готов да спори с мен, но се отказа и аз продължих с разследването.
2
Сурикатите са вид мангусти, които се срещат само в западните покрайнини на пустинята Калахари. — Бел.авт.
3
Аутоботи и десептикони — двете основни фракции от разумни роботи в поредицата „Трансформърс“. — Б.а.