— Няма ли да кажете, по дяволите, за какво става дума?
— За езиците на жабите. Напоследък стават по-дълги.
— И какво от това?
— Искат да улавят повече мухи, но резултатът е обратен. Мухите са намалели.
— Какво му е лошото? Те са вредни насекоми.
— Жабите също са намалели, но в замяна на това се променят. А това е лошо. Сигурно е защитна мутация, но кой знае? Станали са по-едри и сигурно снасят повече яйца, за да увеличат популацията си, ала мухите изглежда не ги догонват в това детеродно съревнование и накрая току-виж изчезнали. След като това стане, жабите щат не щат или ще трябва да сменят основната си храна, или и те да изчезнат, по-точно този вид, които сега наблюдавам. Бъдещото им препитание таи неизвестни, а засега обичайната им храна не показва признаци на приспособяване. Разбирате ли? Езиците на жабите стават все по-дълги, а количеството на мухите намалява в геометрична прогресия. Не е нормално, това може да доведе до екологична катастрофа. Дори до масово измиране на различни видове и до поява на нови. Жабите също са храна на щъркели и други животни. Такива екологични катастрофи вече са ставали, но засега няма обяснение за абсолютния им повод. Природата сякаш е отприщвала някакъв неизвестен генетичен механизъм и всичко се е променяло много бързо. Така са се сменяли ерите, а с тях и видовете. Не е ставало постепенно, както твърди Дарвин, а изведнъж. Така че той да има да взема. На природата сякаш й е омръзвало да гледа едни и същи животни и растения, махвала е с магическата си пръчка и ги е заменяла с нови. Все пак предполагам, че всичко това е имало първоначална причина, може би дребна на пръв поглед.
— Не ми стана много ясно.
— Получавал се е „ефектът на доминото“. Една плочка събаря всички останали, подредени вертикално след нея. Рязък екологичен срив, който е довеждал до изчезването на някои видове и появата на други, макар някои да са се запазвали. И това е ставало много бързо. Никой не е чакал милиони години, както твърди Дарвин.
Дангалакът отново записа нещо в тефтерчето си, след това продължи:
— Виждате ли? Пет минути, пет жаби и нито една муха! Впрочем и гълъбите вече не са наред. Част от перата им започнаха да се израждат в нещо като клечки. Наблюдавам ги от прозореца си и ми става тъжно. Стават все по-грозни.
— Сигурно се дължи на металургичният комбинат, който е в близост до града ни. Казват че изпуска във въздуха отровни оловни съединения.
— Не е само това. С всеки изминат ден тези птици стават все по-злобни. В поведението им се наблюдава съществена промяна.
— Гълъбите винаги се бият помежду си. За женска, за храна и кой знае за какво още — мъдро заключих аз.
— Да, но не по такъв зверски начин, както го правят напоследък. С кучетата и котките също настъпва промяна. С всеки изминал ден стават едни такива, особени…
— Петнайсетте минути свършиха — прекъснах излиянията му. — Шараните не чакат!
Той най-сетне се надигна. В изправено положение изглеждаше точно такъв, какъвто го бях предположил. Дълъг и мършав. Но очите му грееха с добротата на невинно теле.
— Да се запознаем — предложи дангалакът и протегна ръка. — Казвам се Даниел.
— Иван — изръмжах аз, не толкова недружелюбно.
— Ще ви помоля за нещо — измънка той. — Ако се видим още веднъж, не може ли да се сместим тук… някак си… и двамата. Вие ще си ловите шараните, а аз ще си броя жабите и мухите. Няма да бъде повече от няколко пъти.
— Хайде, от мен да мине — рекох и му стиснах ръката.
През остатъка от деня, шараните като че ли наистина бяха мутирали. Изобщо не кълвяха на качамак. Пробвах и на варено царевично зърно — нищо! В този злокобен ден, най-големият шаран се оказа аз.
През следващите дни разделях територията си с Даниел, който въпреки телешкия си поглед, изглежда притежаваше ината на магаре. Винаги си донесях водчица и на няколко пъти го почерпих. Ала с всеки изминал ден, физиономиите ни ставаха все по-мрачни. Неговите мухи определено изчезваха, а моите шарани ми бяха обявили бойкот.
— Слушай, защо не пробваш на някаква друга стръв? — каза веднъж дангалакът, който ми ставаше все по-симпатичен. — Например на скакалец.
— Ха! Шаран и скакалец! Тази благородна риба обича да пасе, момче. Обича растителните храни. Но макар че вече пробвах да го примамя с кюспе — никакъв резултат.