Говореше се също така, че Хейзард играел важна роля в една „подземна железница“ помагаща на роби чак от Джорджия да се измъкнат. Той и Паркър бяха удостоени със съмнителната чест да бъдат включени в списъка на задочно осъдените на смърт от Конфедерацията, защото бяха имали наглостта да вечерят при една от шпионските си мисии на юг лично с Джей Би Стюърт. Така че Къстър отбеляза с усмивка:
— Радваме се, че воювате на наша страна, майор Блек.
— Благодаря ви, сър.
— Не можем ли да попълним редиците си с повече такива като вас, майоре? Вие сте неоценим.
— Те могат да отделят само мен, сър.
— Жалко.
— Да, сър — съгласи се Хейзард с удоволствие.
Пътищата на двамата често се пресичаха през следващите месеци и те можаха да опознаят общото си презрение към опасностите, безграничната си надеждност и присъщото си уважение към предначертаното.
„Пумите“ на Дженингс воюваха от Бъл Рън до Апоматокс и взеха участие в масираните щурмове на Ченсълърстаун и Гетисбърг, Гейнс Мил и Бренди Стейшън. Те бяха най-вече там, където най-много се нуждаеха от тях, въоръжени или невъоръжени, със саби, карабини „Спенсър“ или револвери „Колт“.
Останали без амуниции, те задържаха в шах многобройната вражеска кавалерия при сградата на съда в Динуиди заедно с Шеридън. Заедно с бригадата на Гембъл, прикрити зад стените на Ъпървил, те спряха унищожителната вражеска атака. Помогнаха да бъде спрян пристъпът на Пикет при Гетисбърг и водеха атаката при последните настъпления след Питърсбърг.
Най-сетне всичко отиваше към края си. Влаковата композиция на Лий, тежко охранявана, бе открита да се отдалечава в посока Бърквил в опита си да избяга на юг. При Сейлърс Крийк се появи изгодна възможност да бъде атакувана дългата колона на Конфедерацията и Къстър, заедно с Трета кавалерийска бригада, включваща и „пумите“ на Дженингс, атакува врага, спря влака и завладя триста фургона.
Тази победа, подкрепена от кавалерията на Круук, разположена кръгово около линията на отстъпление на Лий, бе отрязала три от пехотните дивизии на Конфедерацията. С пробива на Шести корпус в тила на армията на Северна Вирджиния бе взет в плен почти целият й личен състав, в това число генерал Юъл и шестима от неговите генерали, петнадесет оръдия, тридесет и един бойни флага и десет хиляди пленници.
Шеридън писа на Грант:
Ако това излезе в пресата, мисля, че Лий ще се предаде.
И президентът Линкълн изпрати на Грант кратко съобщение по телеграфа:
Нека данните бъдат публикувани.
Така и стана.
В следващите два дни Федералната армия предприе офанзива. Последваха кръвопролитни битки и през нощта на първи април 1865 година отчаянието окончателно обзе армията на Северна Вирджиния. С уморените, обезверени и умиращи от глад храбри бойци от армията на Лий бе свършено.
На другия ден знамето на временното примирие призова за преустановяване на враждебните действия и войната приключи.
В деня след капитулацията при Апоматокс Хейзард получи вести за смъртта на родителите си чрез едно дълго забавило се писмо, пристигнало два месеца след написването му. Изпратено по един търговец на кожи до първия адрес във Форт Бентън, писмото се бе движело бавно по Мисури и след това бе пътувало през провинцията от Сейнт Джо. Когато Хейзард го получи, върху плика бе добавено с груб почерк от търговеца на кожи сбито и прямо съобщение:
Кент е мъртъв, 10-ти февруари.
Ужасяващите новини за смъртта на родителите и чичо му разтърсиха дълбоко Хейзард.
Разузнавателен отряд, дръзнал да се приближи прекалено близко до керван от фургони, заразен с едра шарка, бе пренесъл болестта при завръщането си в Йелоустоун. Преди отрядът да се прибере у дома, шарката бе проявила вече първите си признаци и с пристигането му в бивака повечето от хората в него били повалени от болестта. Епидемията се разразила като горски пожар сред незащитените абсароки. Бивакът се бе разделил на малки групи, всяка от които потеглила в различна посока, пръсвайки се из планините с надеждата да се спаси от тази напаст. През цялата зима болестта бе продължила да нанася пораженията си, докато накрая се разнесла. Били изпратени куриери от бивак на бивак и жалките остатъци от този горд народ се събрали в горната част на реката Биг Хорн.