— Сякаш изкарах шестте месеца на арктическата зима без теб. — След това устните им се срещнаха и студът, породен от раздялата, изчезна.
Тази вечер всички в лагера празнуваха успешния набег. Бяха спечелили двеста коня, без да загубят нито един воин. Гостите обикаляха от вигвам на вигвам, ликувайки за победата, а Хейзард, като вожд, получи многобройни поздравления. Освен това всички искаха да зърнат жълтооката жена, на която Хейзард бе подарил тридесет коня.
Забавляваха се цяла вечер. Хейзард държеше ръката на Блейз, усмихваше й се често и от време на време й превеждаше по някоя дума. А когато Блейз колебливо изпробва скромния запас от думи, на които я бе научил Червено перо, Хейзард грейна като родител, горд от опита на детето си.
Голяма томахавка и неговото семейство пристигнаха късно на празненството. Той се извини полугласно на Хейзард.
— Тя настоя да дойдем — каза той, посочвайки най-малката си дъщеря Синьо цвете. — Мисли си, че конете, които си изпратил, са за нея.
— Те са в името на старото приятелство.
— Знам това — промърмори Голяма томахавка, — но я се опитай да й го обясниш.
— Няма значение — каза меко Хейзард. — И бездруго след няколко дни тръгваме отново за мината.
Докато Хейзард и Голяма томахавка разговаряха, Синьо цвете се взираше в Блейз с неприкрито любопитство. Блейз й се усмихна учтиво, сигурна в любовта на Хейзард. Тя вече не гледаше на Синьо цвете с подозрение, като на евентуална съперница.
— Че тя дори не му готви — каза Синьо цвете на майка си, която я успокои с топла усмивка. Забележката не бе казана със злоба, а единствено с леко объркване. Чувствата на Синьо цвете към Хейзард бяха недвусмислени и всеотдайни и тя се чудеше как една жена, която обича мъжа си, може да не му готви. Та тя щеше да е толкова щастлива да му готви, само да я беше взел за втора съпруга. Жълтооката жена можеше да мързелува колкото си поиска. И дори той да не я обичаше сега, тя знаеше, че с течение на времето би могла да го накара да я заобича. За нея звездите бяха слезли от небето през нощта на Танца на совата, когато той я бе целунал, и тя прие това като недвусмислена поличба за тяхното бъдеще заедно.
— Кой ще се грижи за него? — попита тя тихо майка си, — когато се върнат при мината, щом тя не може да готви и да шие? — И тя хвърли един кратък, изпълнен със сдържана страст поглед.
Преди майка й да успее да й отговори, един спокоен глас каза:
— Аз нямам нужда някой да се грижи за мен. Синьо цвете, но — Хейзард се усмихна — все пак ти благодаря за желанието.
Синьо цвете се изчерви, както би направило всяко друго срамежливо младо момиче на нейно място. Хейзард сякаш не забелязваше свежия, пищен вид на момичето, което се намираше на границата на женственото великолепие, нито пък очите на сърна, преизпълнени с възхищение. Хейзард бе отнесен, но не и Блейз. Една искрица на ревност успя все пак да се появи. Нямаше никакво съмнение относно нейната невинна като ябълков цвят красота.
Хейзард тактично пренасочи разговора в друга посока, за да не обиди някого. След една учтива пауза семейството си тръгна. След около час и последният от щедрите на поздравления гости вече си бе отишъл.
— Видя ли тези одухотворени очи? Тя те обожава — не можа да се сдържи да не каже Блейз с неоправдана раздразнителност.
— Обожанието не ме интересува, биа кара — отвърна Хейзард, успокоявайки я, без да се хваща за думите. Той се облегна на изкусно направената върбова облегалка и въздъхна дълбоко. — Надявам се, че приключихме с гостите за тази вечер — каза той, умишлено сменяйки темата. — Не съм бил с теб насаме от часове. А твоят абсарокски, принцесо, е очарователен. Благодаря ти за старанието. — Усмивката му бе развълнувана.
— Няма защо да се опитваш да ме омагьосаш с комплименти, след като току-що каза, че не ме обожаваш — ядосано му се тросна тя. Споменът за свежата невинност на Синьо цвете беше все така дразнещ.
Хейзард се засмя.
— Да, ти определено не си обожавана, сладурче. Обичана да, но не и обожавана. Точно така. И защо ти е притрябвало да бъдеш обожавана?
— Ти не забеляза ли този предан поглед на пале, вперен в теб? Можеше да се удавиш в идолопоклонническото й възхищение.
— Много повече предпочитам да потъвам в тези твои бурни очи, бостънче. Успокой се, и бездруго няма да ги видим повече. Трябва да помислим за пътуването си до мината.
Макар Блейз да знаеше, че тяхната лятна идилия ще свърши все някога, при думите на Хейзард върху нея се стовари усещането за предстоящо бедствие. То беше изцяло интуитивно, далеч от всякаква рационална основа. Тя знаеше, че Хейзард не би могъл да напусне мината за дълго. Знаеше също така, че ще им се наложи да се срещнат с нейния баща, с „Бул Майнинг“ и несигурното бъдеще. Знаеше всичко това, но сърцето й отказваше да го приеме.