— Колко мило от твоя страна.
— Бог ми е свидетел, мила — провлачи Янси. Това беше самата истина. През целия си живот той се бе старал да намери богата дама от Юга, за която да се ожени. — Можехме да се оженим още след погребението, ако ги беше оставила да то погребат тук. Така никой извън Монтана нямаше да разбере точно колко месеца са минали.
— А „Бул Майнинг“, любими? — досетливо му напомни тя. — Те всички са негови приятели. В бостънското общество ще ме накълцат на парченца, ако се втурнем презглава в този брак.
— Е, и? Нали и бездруго ще се върнем във Вирджиния?
— Бъди практичен, скъпи. За да получа наследството — тя вдигна бледите си, грижливо поддържани вежди, — ще са ми необходими месеци. Месеци в Бостън, през които ще трябва да се срещам с приятелите на Уилям. Освен това имуществото на компанията е обща собственост, разделена с всичките му колеги. Завръщането във Вирджиния е въпрос на бъдеще. В момента парите и имуществото са свързани с Бостън.
— Къде е завещанието? — поинтересува се Янси. След като разговорът тази вечер бе тръгнал в тази неприкрито пряма посока, той не се чувстваше задължен да проявява излишен такт.
— В адвоката на Уилям, Къртис Адамс.
— Знаеш ли как е разпределено всичко? — Въпросът бе зададен внимателно, но новопридобитата дрезгавина в гласа му се усети още по-ясно.
— Между мен и Венеция, предполагам.
Това, естествено, се очакваше и все пак работата щеше да тръгне като по масло, ако малката досадница също бъдеше елиминирана.
— В такъв случай, тя наистина ще ни е необходима — заключи той. — Ако тя отсъства, това би могло да удължи всичко.
— Като се имат предвид обстоятелствата около смъртта на Уилям — Милисент му хвърли многозначителен поглед, — всичко ще изглежда много по-достойно, ако дъщеря ми се завърне с мен на Изток. Скърбящата майка и нейната дъщеря, придружени от „далечен братовчед“ — това ще предизвика далеч по-малко коментари, отколкото ако пътуваме ние двамата с тялото на съпруга ми. Индианците по принцип не могат да се доберат до новите карабини „Уинчестър“, а това би могло да предизвика съмнения. Присъствието на Венеция ще успокои неверниците. Тогава, след като наследството бъде отворено и имуществото разпределено, аз съм убедена, че тя би могла да бъде уредена на някое местенце със скромна издръжка, да речем в Европа. Ако пък реши да се държи твърдоглаво — Милисент сви малките си крехки рамене, оголени тази вечер над нетраурната червена коприна в убежището на собствената си гостна, — бихме могли да помислим за нещо друго.
— Плановете ти ми изглеждат доста завършени — дрезгаво промърмори Янси, а лукавите му воднисти очи проблеснаха одобрително.
— Да не мислиш, че не съм си мечтала за това? — каза Милисент с кадифен гласец. — Но преди ти да се появиш, Янси, миличък, аз просто нямах на кого да се… доверя. — Милисент се наслаждаваше на Янси, а двамата заедно се наслаждаваха на възможността да станат милионери и дори нещо повече. Въпреки че сходният им произход ги свързваше, истинската основа на тяхната връзка, както и на брака, който те практично обсъждаха, беше идентичната им безскрупулност. Това беше съюз между две страстни натури без задръжки, съюз между двама префинени, обеднели аристократи от Юга, решени да се доберат най-накрая до страшно много нари. Но преди всичко тяхната връзка се крепеше на единството на безкрайната им алчност, един брак, невероятно удобен и за двама им.
— В такъв случай, Милисент, любима, ние трябва незабавно да се погрижим за спасяването на твоята дъщеря от нейния похитител. Колкото по-дълго чакаме, толкова по-дълго ще се проточи завръщането ни в Бостън и уреждането на имуществените въпроси.
Милисент махна някаква прашинка от блестящата коприна на полата си и попита:
— Имаш ли на разположение нужните хора?
— Още от времето, когато тялото на Полковника бе свалено в градчето.
— И двамата ли са се върнали?
— Тази вечер прозорците на колибата са светили. Моят съгледвач ме уведоми само преди половин час.
— Най-после. — Милисент въздъхна. Тя и Янси чакаха вече повече от седмица и примитивните условия бяха почнали да я отвращават. — Не искам тя да пострада. Репутацията ми няма да понесе и смъртта на дъщеря ми веднага след смъртта на съпруга ми. Разбираш ме, нали? — каза тя безстрастно.
— Разбира се, Милисент, напълно. — Преди да се оженят, Янси нямаше намерение да й противоречи.
— Ще ни отнеме ли много време? — Тя вече мислено прехвърляше разпорежданията към прислужницата си, необходими за незабавното потегляне.
— Ще трябва да сме готови за тръгване около късния следобед. Или късно сутринта, ако всичко върви добре.