— Ще се погрижа за всичко. — Устните й се разкривиха в лека усмивчица.
— Чудесно. — Очите на Янси проблеснаха. Утре вечер по това време те щяха вече да пътуват за Солт Лейк Сити през станция Оувърленд. След по-малко от две седмици, ако случеха на добри връзки и нямаше никакви произшествия, щяха да се завърнат в Бостън. Тогава той щеше да се превърне в един от богаташите, които го бяха избягвали през целия му живот. Той стана, за да си тръгне, защото трябваше да се внимава с условностите в това малко миньорско градче.
— О, още нещо, скъпи… Не искам да чувам никакви подробности за индианеца. — Налагаше се да предупреди Янси, защото понякога той изпадаше в неудобни описания на смъртта на Уилям.
На Янси би му харесало да й разкаже безупречно замисления си план. Той се гордееше с това, колко лесно бе уредил смъртта на Полковника. Естествено, бе му помогнало и това, че Били Брадок се намираше в нецивилизовано място, където нападенията на индианците и обирите бяха нещо нормално. Нед Гейтс му бе казал, че работата била като да вземеш захарната пръчица на някое дете. Те били мярнали Полковника от мястото на засадата при последната долчинка преди Вирджиния Сити. Техните нови карабини били свалили двамата мъже без никакво затруднение, още повече, че те не очаквали нападение толкова близо до града.
Индианецът-водач се измъкнал, докладва му Нед, но оставил кървава следа. Никой не си бе направил труда да го последва, но и Янси не се притесняваше от него. Полковника беше мъртъв, а индианецът в никакъв случай нямаше да слезе в градчето, за да го обвинява.
Милисент оценяваше тактичното му съобразяване с нейните желания, облекчена, че няма да й се налага да се замесва в нелицеприятните подробности около едно убийство.
— Не забравяй за бележката — напомни му тя и посочи към масичката до прозореца. — Нали искаме, ако някой разследва, да си помисли, че Венеция си е тръгнала по собствена воля.
ГЛАВА 30
Малката армия на Янси, съставена от негодници и отрепки, се заизкачва нагоре на следващата сутрин, след завръщането на Хейзард. Бяха сто души, до един въоръжени до зъби с най-новите модели „Уинчестър“ и „Колт“. Един индианец от Черните стъпала, досущ като Янси смъртен враг на Хейзард, беше техен водач. Тъй като атаката, брутално несъобразена с присъствието на Блейз, се стовари с пълна сила посред бял ден, тя го завари неподготвен. Макар Полковника да беше мъртъв, Хейзард никога не би предположил, че до такава степен ще загърбят сигурността на Блейз. Той смяташе, че някой от партньорите на Полковника, или поне неговата съпруга, няма да позволят да се рискува нейният живот така очевидно. Изненадата беше пълна и безпогрешна. Никога не трябваше да подценява хищната алчност на бледоликите.
Черното стъпало достигна до колибата първи и заглуши ужасения писък на Блейз. Той я държеше грубо, поставил огромната си длан върху устата й, когато тя чу Хейзард да я вика по име с глас, изпълнен с яростна смесица от терзание и тревога.
След това сто карабини затрещяха в нестройни, ужасяващи откоси от свистяща смърт и тя припадна. Хейзард, кървящ, с улучена под лакътя лява ръка, с дъх непосилно затруднен от болката, която разкъсваше главата му, погледна надолу към трийсетметровия тунел с ужас. След това погледът му се премрежи. Той потърка, очите си и отмести изцапаните си с кръв пръсти. Трябваше да помисли. Нямаше много време, а болката се изкачваше по ръката му към рамото и той губеше съзнание. Хейзард чу как нещо изтрещя над него и видя проблясващите на слънцето откъснали се късчета искала. Стоте карабини, насочени към входа на мината, продължаваха да поддържат непрекъснат бараж29, като в нереална сцена от ада.
Той тръсна глава и погледът му се проясни. От пръстите му по мрачния под на тунела капеше кръв, а създанието му бе обзето от усещане за обреченост, нередност и ярост. Сега вече беше сигурен, че Полковника е мъртъв. И че мъжът, когото можеше да убие при Роуз, не беше умрял. Гласът му беше дрезгав и пресипнал, докато крещеше заповедите си, но южняшкият му изговор не можеше да бъде сбъркан. Янси Страхан управляваше сега. Полковника беше мъртъв. Блейз беше в ръцете им. Неговото дете беше в ръцете им. А ако черният прах, който бе надушил, попаднеше в ръцете на някой, основно запознат с експлозиви, то Хейзард със сигурност щеше да бъде погребан жив.
Бе успял да застреля трима от тях, преди убийственият огън на карабините да го изтика обратно в мината. Никой от тях не беше достатъчно смел, за да рискува живота си, като го последва.