— Естествено.
— Тогава явно се разминаваме в представите си кой на кого е сторил нещо — каза безстрастно Хейзард. — Пет секунди.
— Не можеш да ме заплашваш, груб дивак такъв! — Очите й се бяха превърнали в ледени бучки, излъчващи студена ярост.
— Три. — Скъпият зелен камък, с който бе украсен часовникът в ръката му, улови слънчевата светлина и проблесна в една изящна призма.
— И думичка няма да ти кажа.
— Жалко. Две.
Злобна и уверена, Милисент добави:
— Янси ще те убие, щом се върне.
Последва бърз поглед, за да бъде асимилирано това интересно твърдение. Значи Янси го нямаше. До момента не беше сигурен. Очите му се върнаха на часовника в голямата му длан.
— Едно. Е това беше. Казвай си молитвите. — Хейзард затвори кутийката, сложи гравирания златен часовник в джобчето си и прекоси стаята с удивителна бързина. Тя се опита да побегне, но той бе препречил твърдо пътя й.
— Ню Йорк — промълви Милисент при вида на ръцете на Хейзард, протегнати към нея.
— Голям град — каза спокойно той, плъзна стройните си пръсти около врата й и я притегли към себе си. Лицата им се озоваха толкова близко, че тя можеше да усети горещината, лъхаща от неговото.
— При мадам Рестел — прошепна тя. Хватката му бе оставила следи по бледия й врат, а силният страх бе смъкнал набързо арогантната маска от лицето й.
Името накара Хейзард да почувства болезнено отчаяние и той усети, че му се гади.
— Кога тръгнаха? — попита той много тихо.
— Преди час — успя само да изкряка тя, защото подобните на менгеме ръце се бяха стегнали несъзнателно.
Студена пот обля тялото на Хейзард. Можеше да е вече твърде късно. Самотата го завладя и за един безкраен, кошмарен миг той преживя отново ужасите на миналото. От унеса го измъкна странният звук от задавяне. Той отпусна ръцете си и побягна. Бягаше по-бързо, отколкото бе бягал някога.
ГЛАВА 36
Когато достигнаха четириетажната къща на мадам Рестел на Пето авеню, изградена от червеникавокафяв пясъчник, Блейз бе набутана набързо вътре през страничния вход откъм Петдесет и втора улица и след това въведена от някакъв служител в богато обзаведена спалня. През това време Янси се срещна с мадам Рестел в нейния кабинет на първия етаж, а двете горили останаха да пазят в мраморното фоайе.
Нека Янси си приказва каквото поиска, мислеше си Блейз, докато оглеждаше стаята, драпирана в детско синьо по начин, който според нея не говореше, за особено изискан вкус. Последната дума ще бъде нейна. Никой, тя бе сигурна в това, не би отказал сто хиляди долара, за да не направи един аборт. Блейз чу вратата да се отваря и се приготви да се срещне с най-известната жена в Ню Йорк Сити.
— Добре изглеждате, мис Брадок — прозвуча един дълбок, познат глас, който не бе чувала вече седем седмици. Това бе богатият тембър на Хейзард. И акцентът беше неговият. Този прекрасен глас. Невъзможно.
Блейз се завъртя, стиснала тежките черни перли. Той бе застанал в полусянка, облечен безукорно в черни вълнени дрехи, с разкошна якичка, подаваща се над връхната му дреха. Косата му беше лъскава и подредена, а очите му я гледаха обвиняващо.
Неизмеримата й радост повехна под погледа на студените му мрачни очи и тя почувства как я обзема усещането за вина. Как я бе открил? Какво ли си мислеше? Сърцето й щеше да се пръсне.
— Как разбра, че съм тук? — прошепна тя. Това бяха може би най-зле избраните думи, с които би могла да го заговори.
Хейзард повдигна леко вежди, учуден от неочакваната прямота, но после си припомни, че това бе типично за егоистки като нея. Този следобед в Бостън Милисент бе разполагала с информация, от която Хейзард се нуждаеше ужасно, и нейният добре развит инстинкт за самосъхранение в комбинация със смъртоносния му поглед, я бе предупредил, че ще е най-добре да не крие нищо. Отговорът му замести недотам приятните подробности около душенето.
— Милисент се поддава лесно на убеждение — каза той с равен и режещ като острие глас. Беше се облегнал на вратата, като предпазваше едното си рамо. Една отпусната, обичайна поза, която контрастираше с появата му изневиделица.
— Как откри това място? — Ръцете на Блейз се отпуснаха от перлите и се вкопчиха в копринената й пола, сякаш твърдият плат би могъл да я задържи изправена. Изумление и почуда се долавяха в задъхания й глас. Той ги възприе погрешно, ръководен от предубеждението си. Тревожно раздразнение, помисли си той, загледан във вкопчените й в плата ръце.
— Една жена, която си докарва шестцифрени приходи, сладурче, и живее нашироко в богаташкия стил на Пето авеню, не е много трудна за откриване. — Студеният му глас лазеше по нервите й. — А между другото — добави меко той, — аз съм бил тук и преди. — Когато забеляза демонстративното й неверие, Хейзард продължи с копринено задоволство. — Мадам Рестел е доста популярна в бостънското общество. Едва ли си мислиш, че си единствената опетнена царска щерка, която е прекарала няколко часа тук. — И той хвърли един суров поглед първо на вече нацупената Блейз, а после и на крещящо обзаведената стая.