— Трябваше и сама да се досетя — каза Блейз с неочаквана острота в тихия си глас. Образите на Хейзард и Роуз изпълваха съзнанието й. — При твоите рекордьорски наклонности.
— Не, нищо не разбираш — отвърна той, не по-малко остро. — За разлика от теб, аз ценя потомството си. Идвал съм тук само веднъж с Корнелия Дженингс и една нейна приятелка. Приятелка, чийто съпруг едва ли щеше да приеме с възторг нейната бременност след дългото си пътуване до Европа.
Това рязко обяснение накара бледото й лице да се изчерви, разкривайки притеснението й.
— Аз… — Тя преглътна. — Прости ми… — Блейз отпусна коприната, намачкана в ръцете й, и сърцето й ненадейно потръпна болезнено при вида на Хейзард. Той все пак беше дошъл,, бе пропътувал целия път от Монтана. Но беше така далечен, помисли си тя, докато го гледаше облегнат небрежно на вратата. Далечен… и настървен. Но сега нямаше време да разсъждава над подробностите около издокарания непознат пред себе си. Не и когато Янси можеше да се появи всеки миг.
— Опасно е — предупреди го тя почти шепнешком и направи една крачка към него, а Хейзард, сякаш по някаква предварителна уговорка, се отблъсна бавно от вратата и излезе от полумрака с подвеждащо лениви крачки и застана до прозореца, осветен изцяло от лампата. Изглеждаше като всеки богат безделник, облечен в майсторски ушития си костюм. Но едновременно с това беше по-различен от останалите по някакъв изумителен начин. Красив е като самия грях, помисли си тя. Както обикновено. И сякаш като отговор на нейните молби, той беше наистина тук. — Янси е тук със своите главорези. Как успя да се промъкнеш край тях? Те пазят вратата.
— Знам. — Той видя в нейната задъханост страх от разкритата измама, а не загриженост. — Влязох тук през вратата на терасата на мадам. Казах й, че съм твоят отчаян до смърт любим. — Той накъсваше всяка дума на натъртени срички. — И й платих двадесет хиляди долара в злато, за да ми позволи да те видя.
— Защо?
— Защо ли? Защото хиляда не я накараха дори да мигне, а петнайсетте хиляди само я накараха да се усмихне делово. Съчувствието е скъпа стока. — Той би платил и доста повече, ако се наложеше. В себе си носеше злато, което би стигнало за въоръжаването на цяла армия.
— Не, защо дойде? След толкова време… — Под цялата й радост се долавяше лек намек за раздразнение.
— Наречи го носталгия по бащинството — галантно й отвърна Хейзард. — И както се оказва, улучил съм момента на косъм, тъй като ти явно си решила да не ставаш мамче. — Очите му се разходиха предизвикателно по закръгленото й тяло. — Предполагам, че си решила, че това ще те обремени в задълженията ти повече, отколкото би могла да си позволиш,
Блейз понечи да се защити, бузите й отново пламнаха и тя каза бързо:
— Не е така, както си мислиш, Джон.
— И откъде би могла да знаеш какво точно си мисля аз? — тросна й се той така грубо, че тя отстъпи малка крачка назад. Той я последва. Ботушите му от шевро не издадоха нито звук при съприкосновението си с килима. Извиси се над нея, като всяка гънчица от тялото му излъчваше заплаха. — Това, което си мисля, мис Брадок, ако това наистина те интересува — той продължи с успокояващо равен глас, — е, че това е и мое и — добави той простичко — аз няма да позволя това.
— Джон, съжалявам — прошепна Блейз и неочаквано сълзи изпълниха очите й, а нежната й пухкава долна устничка потрепна. Той замълча грубо, заповядвайки си безпрекословно да не се поддава на желанието да се потопи в тези огромни, умоляващи го очи. — Грешиш. Аз не бих… ти не разбираш… — Тя залитна, мъртво бледа.
И ако спомените от мината не бяха все така ярки, той би я съжалил.
— Как можа? — каза гневно той, вбесен, че тя все още му въздействаше така, Изгубил цялата си сдържаност, с очи като гранит.
— Аз нямаше… Искам да кажа… те… — Огромните й сини Очи го зовяха неустоимо. Тя беше магьосница, все още способна да го очарова със заклинанията си. Почти. Омразата му беше по-силна.
— Не ми казвай, че те са те накарали да го направиш, Блейз — притисна я грубо той, докато вътрешният му гняв все още задържаше обаянието й. — Не и теб. Не и жената, която има достатъчно силна воля, за да превземе света с голи ръце. Не и жената, която прави капитал от независимостта си. Признай си, кучко — завърши дрезгаво той, с очи, вперени с презрение в бледото лице на Блейз. — Ти не искаше моето дете.