— Не, не, това не е вярно. Не е! Аз никога… — Чувствата взеха връх над нея — седмиците, прекарани с мисълта за неговата смърт, изумлението й от разказа на Янси за него и Роуз, разбитите й мечти за щастие, и накрая, неговото появяване като по чудо, това че сега стоеше само на метър от нея. — Ти си наистина жив — изхлипа тихо тя. Чувствата, смесица от страх и неверие, вилнееха неукротимо из съзнанието й. — Жив — проплака тя леко, така разстроена, че не почувства как сълзите й потекоха, а тялото й се разтрепери.
Този път той бе решил да устои на мелодрамата с жестоката безмилостност на човек, който вече се е парил.
— Не и благодарение на теб, сладурче — провлачи спокойно той. — Но въпреки това, опитът си го биваше. Признавам ти го. — Споменът за ужасните дни, прекарани под земята, без да знае дали не е погребан завинаги, само засилваха устойчивостта на Хейзард срещу мъчителната сцена на разстроената Блейз, със сълзите, стичащи се по лицето й.
Далечният шум от отваряне на врата му напомни, че не разполагаха с време. Мадам Рестел бе обещала, че няма да ги безпокоят, но едва ли можеше да й се има доверие, след като веднъж си бе прибрала парите.
— Сложи си наметалото — заповяда й безстрастно той. — Тръгваме. Или — добави той, щом тя не помръдна — ще трябва аз да ти го облека? — Стоманената му заплаха бе ясна, въпреки че бе изказана учтиво.
— Къде? — прошепна Блейз, изплашена до смърт от Янси и пазачите, както и за живота на Хейзард.
— Монтана, къде другаде? И побързай.
— Защо не ми писа? — попита тя така, сякаш не го бе чула. — Не ми написа нито ред — изстена тя с объркан глас. След това изтри с опакото на ръката си изсъхналите вече следи от сълзите, погледна го право в очите и заяви обвиняващо:
— През всичките тези седмици така и не ми писа.
— След прочитането на деловата ти бележка — отвърна безизразно Хейзард, — бях останал с впечатлението, че не си особено склонна да си кореспондираш с мен.
— Каква бележка? — Отпечатъкът на шока и широко отворените от почуда очи изпълниха бледото й лице.
Дългите му стройни ръце се повдигнаха бавно и Хейзард изръкопляска тихо, с устни, изкривени от леко отвращение.
— Невероятно, скъпа. Възхищавам се на таланта ти лицемерието. Дозата изненада беше наистина прецизно отмерена. Но пък ти винаги си била доста добра актриса, не е ли така… биа. — Той прошепна последната ума и тя се понесе из драпираната с плюш, осветена от лампи стая, пробуждайки сладките спомени за тясната колиба, построена на оспорваната златоносна земя. Непроницаемите му очи задържаха погледа й.
Трябваше да положи доста усилия, за да се противопостави на силата на тези спомени, раздразнен от своите чувства, той грабна обшитата й наметка от стола и решително тръгна към нея.
— Не може да не си спомняш за бележката, любима — каза сухо той и й подаде елегантната дреха. — Бележката, която си написала в деня преди атаката на Янси.
— Как бих могла… Никаква бележка не съм писала. Не знам за никаква бележка! Кълна се! Покажи ми я!
— Някак си не ми се щеше да я запазя.
— Ще ти докажа, че не съм я писала аз! Виж! Ще ти Напиша нещо…
— Достатъчно, бостънче. Това и бездруго вече няма значение — прекъсна я той нетърпеливо. — Ето… облечи това. — Меката светлина не разкриваше напълно тъмните сенки под очите му.
— Джон, сигурна съм, че мога да обясня…
— Пести си думите, Блейз — отбеляза той отвратен и наметна дрехата на раменете й. — Не съм в настроение да слушам нови хитри историйки. Пътуването ми от Монтана дотук беше продължително, а сега ни очаква дори още по-тежко пътуване, с тези копои по петите ни. — Смръщеното му лице не й бе простило нищо.
— Значи се връщаме — прошепна Блейз, с очи блеснали от радост. Бяха й казали, че е мъртъв, а всъщност той не беше. Нищо, освен това, че той беше жив, не бе сега от значение. Гневът му, недоразуменията, Роуз. Тя тръгна към него.
Той вдигна ръка, за да я спре, докосвайки леко рамото й, застанал непреклонно пред нея.
— Дойдох за детето си. Искам то да се роди сред моя народ. Не съм се върнал за теб. За съжаление, не мога да имам едното без другото. — Очите му бяха студени и безизразни, без подтекст или отсенки, а тонът твърд и спокоен. — След раждането ти ще се освободиш от мен. Но дотогава смятам да те държа под око. Неотлъчно.
Блейз пое рязко въздух. Настроението й се промени коренно.
— Просто ей така? — Тя искаше отговор, наранена и раздразнена.