— Значи така, казваш — отвърна Хейзард с нотка на раздразнение. И все пак фразата „завещах всичко на името на детето“ атакува незабавно солидната броня на недоверието му.
— Мътните те взели, това е самата истина.
Хейзард бе имал два часа, за да си почине. Сега беше буден, защото обстоятелствата го налагаха и защото трябваше да събере в едно поочуканите, но не съвсем неутрализирани от умората частици на своето самообладание, замъглено от колебанието. Той я стрелна с раздразнен поглед, тъй като нейните аргументи отстъпваха пред гнева му.
— Самата истина е, че сега съм тук, защото успях да си пробия път през четириметров диоритен пласт, преди да умра от глад. — Едно мускулче на челюстта му потрепна. — Както е истина — продължи той много меко, — че твоята бележка ме посрещна на излизане от мината. Не бих могъл да опиша незаличимите чувства, които тя предизвика у мен.
— Как бих могла да те убедя, че не съм писала тази бележка! — Тя го гледаше гневно обидена и едновременно с това с недвусмислено предизвикателство. — Защо въобще щеше да ми е нужно да оставям бележка, ако заговорничех с Янси?
— За да се застраховаш, предполагам. По дяволите, не питай мен защо си го направила. Отказах се да мисля върху това още преди седмици.
— Говори с Хана. Тя ще ти каже. Тя ще ти каже за Янси и майка ми, както и за това, че исках да умра, когато ми казаха, че са те убили.
Хейзард я погледна уморено.
— Хана? Коя е Хана? Някоя от съучастничките ти? — Той поклати глава. — Откажи се, Блейз. Вече нищо от това не е от значение за мен.
Колата се тръсна рязко, когато конете преминаха в галон, но дори това не промени нищо от безразличието в позата на Хейзард.
— Аз съм твоя съпруга — настоя Блейз, раздразнена от упоритата му незаинтересованост. — Това нищо ли не значи?
— И това няма да е за дълго… ако аз реша така — бе безразличният отговор.
— Тоест?
— Всичко, което трябва да направя, е да изнеса нещата ти пред вигвама и бракът е разтрогнат.
— Много удобно за вас мъжете, нали така?!
— О, не, ти не разбираш — меко я поправи той, — жената може да постъпи по същия начин със съпруга си.
Блейз изсумтя, решителна и раздразнителна, все по-сериозно засегната от незаинтересованото отношение на Хейзард.
— Може пък аз да реша да се възползвам от това свое право.
— Твоя си работа — каза той с резлива интонация. — На мен ми е нужно единствено детето.
— Ами ако аз също го искам?
— Я не ме разсмивай — подигра й се Хейзард. — Не забравяй, че те открих при мадам Рестел.
— Това беше първият път за последните три седмици, когато ми позволиха да изляза от стаята си. Отидох, защото това бе единствено възможният път към свободата, но взех и черните си перли — започна настойчиво тя, — за да се спазаря с мадам Рестел. Тези перли струват двайсет пъти повече от един аборт и аз щях да успея. Мадам Рестел щеше да приеме, сигурна съм в това, Джон. Господ ми е свидетел, че искам нашето дете. Колко пъти трябва да ти повторя, че нямах намерение да позволя аборта?
— Няма да ти стигне дъхът, за да ме убедиш — каза Хейзард, но самообладанието му се изплъзваше. — Приказвай си колкото искаш в ролята на обидената майка. Обърни тези огромни жаловити очи на мадона към света. Проливай сълзи на скромност и срам. Ако щеш се сприятели с кочияша, щом веднъж стигнем до Сейнт Джо… Но моля те, спести ми театралниченето си!
— Ти си невъзможен!
Той се намръщи.
— Връзката между нас е невъзможна. — След това небрежно сви рамена, както бе правил през първите дни на нейното пленничество. — Казах ти го още първия ден в Мината. Тогава бях прав и сега отново съм прав.
— А това, което се случи между тогава и сега? — многозначително му напомни Блейз.
Свиването на рамената му този път бе по-особено, само едното му рамо леко се повдигна. Той отказваше да се съгласи.
— Просто фатална липса на правилна преценка. — Мислите му се понесоха към спомените.
— Как можеш да наречеш любовта ни фатална липса на правилна преценка?
— Имах време да премисля, скъпа ми съпруго, през дните прекарани под земята, докато пробивах пътя си навън. Знаеш ли какво представлява премисленият риск? — Той не изчака отговора й. — Точно това представляваше моята шахта към повърхността. Можеха спокойно да бъдат с три или шест метра повече и аз щях да си умра там. Подобен тип емоции доста охлаждат любовните увлечения. И те са отровни точно като ухапването на пепелянка.