— Не носи закуската преди десет — каза тя вместо това с лека усмивка.
— Никога повече, биа — отвърна той с непринудена усмивка, която моментално прикри, щом осъзна как я бе нарекъл. След това се изправи рязко, седна на мястото си от другата страна и потъна в онова намръщено мълчание, което бе поддържал през по-голямата част от пътуването от Ню Йорк дотук.
По-късно Блейз се оплака от скуката и Хейзард й купи няколко книги при престоя им в Чикаго. Когато тя се оплака и от мълчанието му, той вдигна поглед и отсече:
— Мисля.
През следващия следобед Блейз отвори прозореца, изхвърли книгите и му се тросна:
— Говори с мен.
Хейзард отвори очи и се размърда в драпираното в зелено и кафяво канапе, което през нощта се превръщаше в легло с фини ленени чаршафи. Той се протегна съвсем бавно и седна изправен. Беше стоял буден по времето на всички нощни спирки, за да оглежда качващите се. Колкото повече се приближаваха към Сейнт Джоузеф, Мисури, толкова по-голяма ставаше възможността да се натъкнат на Янси. Сейнт Джо беше отправната точка на пътищата, водещи на запад, и Янси знаеше това. И въпреки че имаше няколко различни маршрута, то пътят им като цяло трябваше да мине или далече на юг, или през територията на Дакота. Ако Хейзард беше сам, той би рискувал с Дакота, но не би посмял да го направи с бременна жена до себе си.
Така че, бе логично да се очаква те да минат през гарата западно от Сейнт Джо. Това беше не само логичният, но и единственият избор. Янси щеше да е наясно с ограниченията пред тях й точно затова Хейзард бе сериозно обезпокоен.
— Говори с мен — повтори Блейз. — Вече два дни сме в този влак, а ти едва ли си отронил и десетина думи. — Това го правеше или необщителен, или груб до степен на неучтивост.
— Нямаме кой знае за какво да си говорим. — Той явно не възнамеряваше да промени държанието си.
Блейз пък нямаше намерение да му позволи да й обърне гръб за трети ден.
— Покрай Каунсил Блъфс ли ще минем? — настоя тя.
— Кажи-речи. — Той се бе излегнал, подпрян на лакътя си, а гласът му бе също толкова ленив, колкото и позата.
— Чух те снощи да излизаш по-често от обичайното. Защо?
Когато очите му бяха на път отново да се затворят, тя добави твърдо:
— Искам да ми отговориш.
Хейзард спусна краката си върху килима на луксозното купе и най-накрая седна.
— Проверявах кой се качва.
— Янси?
— Все още не.
— Наистина ли мислиш, че ще ни последва? Няма ли да е по-разумно от негова страна да остане в Бостън, за да харчи парите ми?
— Янси никога не ме е поразявал със сдържаността си. Доста по-алчен е от повечето и доста по-склонен да си отмъщава. Сигурен съм, че ще те последва. И мен. И детето ни.
— Ще можем ли да се доберем до Монтана?
Той сви рамена.
— Поне ще опитаме доста сериозно да го направим.
— Бих могла да яздя.
— Не и сега.
— Бременна съм едва в четвъртия месец.
— Това няма да е мързелива разходка из околностите. Не можеш да издържиш осемнайсет-двайсет часа на седлото. Прекалено е опасно за детето.
— Само за детето ли?
— И за теб очевидно.
— Благодаря за загрижеността.
— След като те открих мри най-скъпо платената специалистка по абортите в тази страна, би могла да не се съмняваш в загрижеността ми.
— Нямах намерение да позволя това да се случи.
— И все пак можеше и да размислиш. Жените са известни с тази своя способност. Не бих рискувал… още веднъж. — Изведнъж очите му придобиха вътрешна вглъбеност. И се изпълниха с огорчение.
— Още веднъж? — задъхано попита Блейз. Думите му й намекнаха за нова неразкрита мистерия.
Завърнал се към настоящето, към зелено-кафявата тапицерия на седалките и седналата срещу него жена с широко отворени очи, Хейзард продължи:
— Има и други начини на този свят да се направи нещо подобно, освен тоя на мадам Рестел. Всяка култура си има своя собствен метод.
— Твоята жена — прошепна Блейз, изведнъж осъзнала защо роклите бяха така грижливо съхранени, като реликви.
Той не помръдна, дори дишането му бе едва забележимо. Когато накрая заговори, гласът му беше безплътен, сякаш идващ от миналото:
— Тя нарани смъртоносно себе си и нашето дете… моето дете — каза той много меко. Старите спомени го завладяха, ярки като някогашните кървави следи върху снега. След една дълга пауза той отново вдигна глава. — Тя беше на шестнайсет години и беше силна. — После продължи тихо: — Умира цяла седмица. Държах я в ръцете си и гледах как бавно си отива от мен. — И той отново видя чертите й, сякаш всичко се бе случило вчера, видя как тя бавно умираше в агонията си. Хейзард преглътна и въздъхна леко. — Бяхме млади. Аз много я обичах. След сватбата бяхме неразделни. Тя идваше с мен на набезите. Когато разбрала, че е бременна, тя не ми каза. Не бих й позволил да идва с мен повече. И така тя се опитала да предизвика аборт — доста примитивно, както се оказа после. — Очите му се вдигнаха и уловиха ужасения поглед на Блейз. — Тъй че — каза внимателно той, с глас натежал от непосилното бреме на разкаянието, — недей да правиш нищо глупаво със себе си. И не ми предлагай повече да се измъкнем от Янси с езда. Няма да ти го позволя.