— Съжалявам. Не знаех за това. Никога не бих го споменала, ако имах представа. Моля те, Хейзард, не ме мрази — прошепна Блейз с лека болезнена въздишка. „Не ме мрази, помисли си тя, заради нечия чужда грешка“.
Хейзард въздъхна и се загледа в отминаващия пей.
— Не можем ли да бъдем приятели… поне засега? — помоли го тя. Искаше й се да можеше да го прегърне и да му даде утехата, от която се нуждаеше сега.
— Ще опитам — бавно каза той.
Не е много, помисли си Блейз, но подобна отстъпка, загърбваща първоначалния непримирим гняв, е стъпка във вярната посока. А Хейзард винаги държеше на думата си, значи щеше да опита.
Остатъкът на деня беше по-поносим — можеха да си приказват по малко, а когато я заключи, той първо й се извини. Дори леко й се усмихна — първият намек за искрена усмивка, след като я бе открил.
Всеки път по време на пътуването им с влака той неизменно излизаше, когато вечер Блейз се приготвяше да си легне, както и докато се обличаше сутрин. Бе научил урока си добре, и то по трудния начин. Едва не бе заплатил с живота си за него и сега нямаше никакво намерение да позволи на красотата и чара на Блейз да го омагьосат отново.
ГЛАВА 38
Сякаш адът разтвори дверите си, когато Янси се завърна в Бостън с новината, че Блейз е изчезнала.
Милисент се бе надявала, че Хейзард няма да пристигне навреме и че няма да открие мястото. Но дори не си бе представяла, че той ще се промъкне до Блейз край всички тях и ще успее да се измъкне с нея. Милисент стигна дори дотам да заяви с няколко децибела по-шумно, отколкото би се смятало за учтиво:
— Ти си един проклет глупак, Янси Страхан. И ако не я откриеш, ще ми е много трудно да си те представя споделящ с мен наследството ми на вдовица.
— Той е отново в играта — рязко й отвърна Янси. — Хич няма да е лесно — добави той с разбиране към нежеланието й да спази брачните им планове. При същите условия той също би постъпил така с нея.
— Колко? — тросна му се Милисент, осъзнаваща отлично при следите от пръстите на Хейзард по врата си че той отново е в играта. — Кажи ми колко ще струва това.
В това начинание възможност да се изкарат милиони, и това все още си беше така. Янси също нямаше никакво намерение да се отказва точно сега. Тя се нуждаеше от него и той се нуждаеше от нея. Той — от парите й, а тя — от неговите мускули. Освен това над всичко останало се извисяваше неприкритата, непреклонна решимост да не позволят на никого да застане между тях и парите, които жадуваха. Като двама фехтувачи, те учтиво парираха взаимните си удари още от първите дни в Монтана, разменяха по някоя дума или колеблив намек тук и там, изчакваха отговора на другия, придвижваха се след това в следващата позиция, докато накрая се обвързаха напълно, осъзнали силните си страни, и двамата уверени след първоначалните си ходове, че ще са по-силни като съюзници, отколкото като врагове.
А под грубата обвивка те хранеха някакъв странен респект един към друг, подплатен от време на време от необичайно еротично привличане. Извратеността и порокът се привличаха взаимно.
— Ще са ми необходими хора, коне и припаси. Той има преднина, но аз мога да наема Хайд в Сейнт Джо и няма да ми се изплъзне. Нито един от тях няма да ми се изплъзне. Хайд може да открие всекиго.
— Посочи ми някаква сума и си стягай багажа. Ще изтегля парите от банката, докато се приготвяш. Този път не трябва да се измъкнат. Ясна ли съм?
Янси кимна леко. Тя беше повече от ясна.
— Каква преднина имат пред теб? — .попита Милисент, вече запътила се към бюрото си.
— Сигурно ще успеят да спечелят около ден, докато се подготвя, но Хейзард не би могъл да пътува бързо с нея.
Копринената пола на Милисент изшумоля при допира си с килима, когато тя се обърна към него.
— И откъде си толкова сигурен, че ще тръгнат на запад? — остро го запита тя.
— Той е индианец — отбеляза Янси.
ГЛАВА 39
Блейз настоя да преспят в Сейнт Джоузеф. Тя посочи умората, бременността си и още един куп други причини, за да го накара да се съгласи.