Той не допускаше възможността, че жената, която бе държал в обятията си и която преследваше мислите му, би могла също да бъде на бала.
ГЛАВА 3
Нощта на областния бал се оказа една от онези топли, летни нощи, на които художниците и поетите посвещават своите творби. Въздухът ухаеше на току-що поникнала трева, свежа земя и едва доловимия аромат на трепетлика. Слънцето бе потънало зад околните възвишения, майсторски разпръсвайки пламтящото си злато по блещукащото небе. Това бе гледка, която придаваше дори на грубото златотърсаческо градче мек, уютен блясък.
Блейз наблюдаваше лъчезарния залез от прозореца на своята собствена стая. На долния етаж баща й говореше за бизнес, а майка й, както обикновено, се приготвяше с един час по-дълго от всички останали. Един прислужник донесе чаша шампанско с поздрави от баща й и Блейз, настанена удобно в червеното плюшено кресло до прозореца, отпи от виното, докато се наслаждаваше на края на деня и настъпването на нощта.
Метри кремава дантела и коприна с цвят на слонова кост, ръчно украсена с хиляди малки бисери, разхвърляни пищно по кринолина й, се бяха разстлали по пода в плавни дипли. Плътно прилепналият открит корсаж на роклята й, подсилен с банели, бе ушит така, че ефирната дантела, покриваща голите й рамена, да играе чисто декоративна роля. Бледите тъкани и дантели чудесно подчертаваха кожата й с цвят на праскова и червеникаво-златистата й коса. Дълги обеци, окичени с диаманти и перли, украсяваха ушите й, искрящи на фона на нежната й кожа. Но реалността така и не искаше да се примири с този образ на съвършенството. Няколко своенравни къдрици вече се бяха измъкнали от внимателно нагласената й прическа. За отчаяние на нейния фризьор, отпратен в пристъп на раздразнение, къдриците на Блейз бяха бунтарски настроени и никакви усилия не можеха да ги удържат, и сега нейната стилна прическа бе на път да придобие по-първичен вид.
Украшение от умело подбрани диаманти и перли, окачени на фина верижка, се спускаше възбуждащо към засенчената граница между пищните й гърди. Тъй като прецизно контролираното полуразголване беше обща тенденция при вечерните рокли, Блейз така и не можеше да прецени колко провокиращ е тоалетът й. Гърдите й, изпъкнали над дълбокото деколте, можеха да довършат някого само за една такава вечер. Раменете през тоя сезон бяха тенденциозно открити, а дантелата, спусната между тях и лактите, носеше многозначително послание. Тъй като очертанията на женското тяло бяха виртуозно обвити в огромно количество плат и фусти, областта над талията бе натоварена да напомня на мъжете идеята за женствеността. Воланите — новото стилно откритие, подчертаваха елегантната голота на женските рамене и едновременно с това привличаха не по-слабо вниманието върху бюста, надигащ се над копринения корсет.
Стройна, с дълги бедра, облечена в бледа коприна като ренесансова невеста, със сатенената кожа на раменете си и полуоткритите си подканящи гърди, Блейз без съмнение щеше да завърти главите на мъжете на областния бал.
Една мъжка глава, която нямаше никакво намерение да се остави да я завъртят, се бе отпуснала на облегалката на голямата порцеланова вана, изтеглена до западния прозорец на стаята на втория етаж на „Плантърс Хаус“, най-новия хотел във Вирджиния Сити. Освободен от мръсотията и умората, насъбрана през няколкото седмици усамотен труд в участъка, Хейзард си почиваше във ваната, наслаждавайки се лениво на една голяма чаша с бренди. Животът бе придобил по-благодарен образ.
Обезпокоителните видения на златистата й коса бяха изместени от по-осезателната плътска реалност под формата на някои от домакините на Вирджиния Сити, с най-различна външност, които под един или друг начин бяха минали през стая 202 за последните няколко дни. Представата на Хейзард за належащи обществени задължения се заключаваше предимно в това да забавлява дамите в леглото. Всъщност той очакваше една от тях да се появи след по-малко от десет минути. Ще има време преди бала, настояваше Луси, а след дългите самотни седмици, прекарани в Даймънд Сити, Хейзард не бе в настроение да отказва.
В края на краищата той се чувстваше отлично. Странният копнеж по необикновената червенокоса жена бе изчезнал, изтласкан от задоволството на сексуалното изобилие от последните три дни във Вирджиния Сити. Всичките му видения са били плод на преходни желания, дължащи се на проточилото се въздържание, разсъждаваше Хейзард, те нямаха нищо общо конкретно с жената, облечена с тесни панталони. И сега, когато бе сложен край на въздържанието, тя можеше спокойно да напусне мислите му.