Блейз кимна, опитвайки се да си представи Хейзард на петнайсет или осемнайсет години.
— Аз го казах вече и на него — продължи Лидия, докато нарязваше зеления боб за вечерята, — каквито и да са ви проблемите, те могат да бъдат изгладени. Аз имам опит в това. През всичките тези години аз и Джоел сме минали през доста проблеми. Но щом най-лошото минеше — тя сви рамене, — всичко биваше постепенно забравено. Най-доброто нещо в един брак, ако питаш мен, е късата памет за лошите неща.
— Проблемът не е само в нас — обясни Блейз, сграбчила облегалката на простия, ръчно направен стол. — И никога не е бил. Става дума най-вече за всичките му задължения, за дълга му като вожд на неговия клан, а в не по-малка степен и за минната компания. И най-вече за Янси, който е най-опасен от всички. Комбинацията от всичко това прави нещата невъзможни.
— Е, поне докато сте при мен, ще можете да забравите за всичките тези хора и проблеми. Поне за тази нощ — каза Лидия, махвайки с ръка.
Блейз се усмихна и повтори:
— Поне за тази нощ. Хубаво би било.
— За мъжа и жената е трудно да продължат да си връзват кусури, докато спят в едно и също легло.
— Но той няма да иска.
— Тази нощ ще иска — уверено заяви Лидия, събра боба в големите си сръчни ръце и го изсипа в тенджерата. — А сега бисквитите. Искаш ли ти да ги направиш? Повечето от мъжете свикват с бисквитите на съпругите си.
Блейз се изчерви.
— Аз не мога да готвя.
— За Бога, момиче — възкликна Лидия, — как очакваш да го задържиш при себе си, щом не можеш да готвиш? Мъжете могат да приказват каквото си щат за любов и страст, но доброто готвене ги сваля на колене по-бързо от копринената нощница. Сега внимавай, дете, ще ти покажа как се правят най-хубавите бисквити западно от Мисисипи.
Блейз гледаше и слушаше, говореше по-малко за живота си и накрая опита с разточването и нарязването на тестото, докато Лидия остана доволна от постижението й.
— Добре, ще станеш много добра за нула време. Само трябва да се упражняваш. Сега се измий и гледай да се докараш хубаво. Махни тая черна рокля. Моята Аби е горе-долу колкото тебе на ръст. Тя е мъничка, на татко си се е метнала. Има една или две нейни рокли на рафта в твоята стая. Не са кой знае какво, но са по-хубави от черните. Пък и баща ти не би се възпротивил. От това, което чух, си мисля, че той е искал най-много от всичко ти да си щастлива.
Малко след като Блейз излезе, за да се преоблече, се завърна Хейзард. Той си бе възвърнал самообладанието и в мига, в който влезе в стаята, отметна назад все още влажната си коса.
— Потокът си го бива за плуване — каза той. — Както винаги.
— Въжената люлка е все още там, където ти я сложи, Хейзард. Внучетата я обожават.
— Няма нищо по-хубаво от една въжена люлка в горещ ден.
— Бог да те благослови. Седни и си пийни от лимонадата. Почти съм готова.
Очите на Хейзард се разшириха, щом Блейз влезе в стаята няколко минути по-късно. Той се усмихна, сърдечно.
— Малките цветчета, които ти търсих в Даймънд Сити. Чудесно ти стоят.
— Благодаря — отвърна Блейз и го възнагради с малък реверанс и усмивка. Комплиментът я стопли и окуражи, точно като предишната забележка на Хейзард. Той изглеждаше по-отпуснат, усмихваше се по-често, говореше по-непринудено с нея, както бе правил това и преди.
— Ще трябва да ти намерим няколко такива рокли. Как се казваше платът?
— Басма. — Блейз развя полите на роклята край голите си крака.
— Точно така. Басма. Ще можем ли да намерим няколко такива, Лидия?
— Вземете тези на Аби.
— Блейз? — обърна се въпросително към нея Хейзард. Въпреки че мисълта за бъдещето, намекнато от неговата загриженост, с цялата обич и всички останали подробности, беше доста привлекателна, Блейз си при помни, че трябва да отговори също така спокойно, както я бяха попитали.
— Ако си сигурна, че няма проблем — обърна се тя към Лидия.
— Ни най-малък. Добре ти стои, дете.
Така си е, помисли си Хейзард. Босонога, с коса, свободно падаща на копринени къдрици върху раменете й и басмена рокля на жълти цветчета, Блейз бе пълна противоположност на жената, която той бе видял преди четири дни при мадам Рестел.
— А защо Лидия да не задържи моите черни перли, Джон, като благодарност за гостоприемството. Аз вероятно няма да ги използвам повече.
— За Бога, не, дете мое — запротестира Лидия. Тя бе видяла двуредната огърлица от съвършено подредени перли на врата на Блейз, когато бяха пристигнали с Хейзард. Дори незапознатото й око бе успяло да прецени, че те струват едно малко състояние. — Просто вземете дрехите с моята благословия. А сега седнете и хапнете. Хейзард изглежда така, сякаш няма търпение да се захване с вечерята.