Выбрать главу

Хейзард яде като човек, който се бе хранил две седмици от просия. След вечерята тримата седнаха на верандата и гледаха как залезът преминава в полумрак. Лидия говореше, а Хейзард показваше най-доброто от държанието си — отвръщаше с готовност на обичайните въпроси, разказваше анекдоти от дните, преживени заедно със семейство Бейли, и като цяло упражняваше добре овладяното си умение да очарова. Блейз слушаше и през тези два успя да научи повече за миналото на Хейзард, отколкото бе узнала през цялото време, прекарано с него. Тук, на верандата с Лидия, той бе забравил за титлата си на вожд, която непрекъснато излизаше на бял свят в Монтана. Той изглеждаше така, сякаш от плещите му бе паднала огромна тежест. Сега беше просто човек, почиващ си в околността на Мисури и наслаждаващ се на спускащия се здрач.

Когато стана време за лягане, Лидия каза направо:

— Хейзард, докато сте под моя покрив, двамата с Блейз можете да забравите за всичките си неприятности. Ще спиш в гостната заедно със съпругата си и само да се опиташ да ми извъртиш някой номер, проклета да съм, ако не те заключа вътре.

Хейзард бе станал и тъкмо се канеше да си измисли някакво извинение, че трябва да нагледа конете, за да може после да спи в колата или под навеса за сено, но при наставническите думи на Лидия, той бързо премести погледа си върху нея с въпросително изражение на лицето си. Тя беше ужасно сериозна и изведнъж той отново се почувства като юноша. Тя имаше власт над него, винаги я бе имала. И докато Хейзард обмисляше възможностите, които му предоставяше това, което в нейните уста бе прозвучало като заповед, Лидия добави още нещо, изправяйки се в пълния си ръст, който отстъпваше на неговия с някакви си пет-шест сантиметра.

— И не си мисли, че не мога да те накарам да го направиш, Хейзард. По-тежка съм от теб с петнайсет кила и съм с доста години по-опитна.

След това заявление Хейзард незабавно прекрати размишленията си и се усмихна.

— И все още имаш онзи кос ляв удар, за който бих могъл да ти завиждам.

— Адски си прав. И хич няма да се поколебая да го използвам.

— Лидия, целият треперя от страх. — Той се обърна с жизнерадостна усмивка към Блейз и й се поклони, пародирайки дворцовия етикет. — Бихте ли желали да се оттеглите за през нощта, скъпа моя съпруго?

— С удоволствие — отвърна Блейз и постави с дяволита усмивка ръката си върху протегнатата ръка на Хейзард. Пръстите му се сключиха около нейните, така както го бяха правили стотици пъти преди, и тя усети един лек намек за топлота.

— Някакви допълнителни инструкции, Лидия? — шеговито попита Хейзард. — Не бих искал да те разочаровам.

— Хм — изсумтя Лидия и бутна стола си, разлюлявайки го в бесен ритъм. — За тия работи на са ти били нужни инструкции много преди да те мерна за пръв път. Хайде, омитай се.

— Да, мадам — меко промърмори той, изкозирува със свободната си ръка и издърпа Блейз зад себе си, първо през вратата, а после и по коридора.

След като влязоха в спалнята, той пусна ръката й, обърна се, за да затвори вратата, и се облегна с гръб на нея, с пръсти все още обхванали порцелановата й дръжка.

— Извини ме, ако прямотата на Лидия те е накарала да се притесниш — каза внимателно той, с тона, с който би представил свой роднина особняк на някой незапознат с неговия характер.

— Ни най-малко — отвърна Блейз, отпуснала ръце върху гравираната табла на леглото, с лице към Хейзард, който бе застанал от другата страна на ръчно изтъкания килим. — Всъщност мисля, че е много сладка.

Изведнъж Хейзард я погледна подозрително, а гласът му прозвуча плашещо меко:

— Това твоя идея ли беше?

Тонът на Блейз олицетворяваше обидената почтеност.

— Никога не бих те вкарала с бой в леглото си. Има си по-изтънчени начини за постигането на нещо подобно.

— Които ти сигурно си понаучила. — Думите му се изплъзнаха, преди да е успял да ги овладее.

— Ревнуваш ли? — Спокойният й поглед го преценяваше толерантно.

— Не.

— В такъв случай, това е доста неуместна забележка за един мъж, който е запознат и с най-дребните детайли в отношенията с жените. Това е все едно казанът да каже на котлето, че е черно. А ако си спомняш, моят опит с мъжете беше доста скромен. Все пак аз бях девствена… преди да те срещна — студено му отвърна Блейз.

Острият му отговор последва незабавно.

— И ти си го изпроси, доколкото си спомням — каза рязко Хейзард.

Блейз го погледна намръщено.

— Не споря за това. Но и ти не ми отказа.

— Опитах се — отвърна сухо той.

— Но не ми отказа.

Последва кратко мълчание.