— Никога… от този миг нататък. — Той повдигна нежно главата й и докосна устните й със своите. — Нашата първа вечер заедно — прошепна той и преглътна дълбоко, за да спре собствените си сълзи — по дългото ни, омайващо пътуване. — Тъмните му очи имаха невероятно магическо излъчване, когато я погледна. — Аз мога да се преборя с всички тях, принцесо… когато ти си до мен.
— До теб съм и ще бъда, о, Хейзард, толкова те обичам. — Гласът й бе пропит със сладостна надежда. — Знаеш ли, ще се справим — добави тя с познатия жизнерадостен плам в очите си.
Очарован, както винаги, от нейния решителен и невинен оптимизъм, Хейзард й отвърна великодушно, с безкрайна нежност в погледа си:
— Разбира се, че ще се справим, бостънче. Аз и ти срещу света — бихме ли могли да загубим? — Думите му прозвучаха твърдо и уверено. И макар страстно да желаеше тя да е права, в себе си той се питаше дали и двамата не са си изгубили ума. — И все пак тази вечер — прошепна той — нямаме дракони за посичане. Сега сме само ти и аз.
— Така каза и Лидия. Как е могла да знае?
Хейзард я намести в ръцете си и я притисна леко.
— Дължим на тази побойница страшно много.
— А иначе щеше ли да останеш с мен… тази вечери искам да кажа? — Това си беше женски въпрос, изпитващ любовта му. И освен това, въпрос на Блейз.
Той замълча за миг и после поклати глава. Но прегръдката му се затегна и тя разбра, че макар вождът да казваше „не“, мъжът в него казваше „да“.
— Не съм писала тази бележка, Джон. Кълна ти се.
Гневът му припламна леко. Той можеше да обърне гръб на демоните, но не и да забрави. Това време никога не бе напускало спомените му, въпреки че искаше да й повярва.
— Всичко свърши — каза той твърдо, прогонвайки всички болезнени елементи на съмнението. — Не искам да говоря за това.
— Бих могла да те цапна — тросна му се Блейз, тъй като собственото й усещане за несправедливост се бе надигнало — когато се държиш така ужасно мъжкарски и покровителствено. — И тя подкрепи думите си с действия.
Хейзард хвана малкото й юмруче лесно, без да влага сила, малко преди то да стигне целта си, и огромната му длан го погълна. Усмихвайки се на проблясващите й очи, той заяви:
— В момента имам по-добра идея. Но обещавам — устните му се снижиха, за да погалят нежно нейните, — че ще можеш да атакуваш покровителственото ми отношение по-късно, ако — езикът му се плъзна по горното очертание на устните й — все още имаш сили, за да го направиш.
— Мина ли ти през ума — прошепна закачливо Блейз, с устни, навлажнени от разхождащия се бавно по тях език на Хейзард, — че може би си се съюзил с извратената зла жена, която се е опитала да те убие?
Тя усети топлия му дъх, когато той гризна нежната й плът.
— „Извратена“ ми звучи интригуващо — въздъхна леко той, предизвиквайки тръпки по гърба й, — както и „зла“.
Тъмнокосата му глава се повдигна, дългите му клепки докоснаха брадичката й и той погледна изучаващо прекрасното й синеоко лице, свежо и непокварено като пролетна утрин. Прелъстителският му поглед стана подкупващо весел и той се усмихна нежно и дяволито — на нея и на нелепите си съмнения.
— При твоята прилика със злото, прекрасна принцесо на пролетта, мисля, че бих могъл да рискувам — увери я страстно той. — И единственият начин, по който би могла да ме убиеш, благоуханна девойко — прошепна той докато разкопчаваше нощницата със смуглите си пръсти, — е чрез сладката смърт, която, ще приема с готовност. — Хейзард освободи и последното конче, смъкна нощницата през голите рамена на Блейз и прокара пръсти надолу по ръцете й. — Адски ми липсваше — прошепна той. — Знаеш ли колко време мина оттогава? — Дишането му се ускоряваше и тя усети как възбудата му оживява, усети топлината й и пулсиращото й великолепие.
Ръцете й се извиха назад, за да се освободят от ръкавите, и всеки път, когато Хейзард я докосваше, тя си мислеше, че неговата нежност е невероятна. Как можеше един мъж, обучаван за воин, да има ръце, които се движеха по тялото й като кадифе?
— Прекалено много — въздъхна леко тя и се пресегна, за да приближи лицето му към своето. — Ужасно много — промълви тя и го целуна така, сякаш в следващия миг щеше да настъпи свършекът на света. Когато езичето й проникна в устата му, неговите ръце се сключиха около нея, като едната от тях обхвана силно рамото и врата й, прибирайки косата й назад и притискайки я със страст, неизпитвана от толкова много седмици.
Това, което става тази нощ, помисли си той, е отвъд преценките и анализите, независимо от жестокостта на провалите. То беше непредотвратимо. А това, че можеше да се окаже и фатално, вече нямаше значение. Той я притискаше към себе си с радост. С радост, безпокойство и болезнена нежност.