— Безопасно пътуване — подвикна му Лидия, след като той се метна на седалката на кочияша.
Хейзард й махна и й изпрати въздушна целувка. След това камшикът изплющя над главите на конете и покритата кола се понесе извън двора на фермата.
Следвайки съвета на Лидия, Хейзард караше по страничните пътища. По пладне, когато Блейз се събуди, те спряха до едно поточе, за да освежат себе си и конете. След като изядоха обяда, който Лидия им бе приготвила, Блейз облече пътните си дрехи и се качи на седалката до Хейзард. През остатъка от деня те пътуваха по малко известни странични пътища, но след падането на нощта, селищата останаха зад гърба им и те разполагаха вече единствено с основните маршрути, водещи на запад.
Оставил Блейз в колата със спуснати завеси, Хейзард достигна до следващата спирка на дилижанса — малко селце с около дузина семейства — и там се спазари за нова кола, коне и двама кочияши. Оттук нататък имаше само един път на запад и Янси щеше да е наясно с това, ако успееше да ги проследи дотук. Трябваше да стигнат възможно най-бързо до територията на абсароките.
Никой не разпитва индианеца, облечен като бял. Златото говореше на универсалния език на изгодата, а след големите удари на злато търсач и те в Монтана странното поведение вече не учудваше никого. Езикът на златото беше красноречив, а Хейзард разполагаше с достатъчно количество от него. Някои изгледаха алчно пълните торбички и самотния мъж, който ги носеше, но видът му беше като на опасен човек, а пистолетите му бяха окачени ниско, както това правеха стрелците, които доживяваха дълбока старост. При тези негови очевидни достойнства никой не посмя да вдигне ръка срещу него и облеченият грубо, но убедително, като за езда, Хейзард си получи колата, конете и двамата кочияши.
Покрай тези поръчки никой не забеляза, че той бе поискал още две възглавници, както и грозде. Възглавници се намериха при вдовицата Браун. Високият индианец каза тихо „благодаря“ и плати на вдовицата два пъти повече, отколкото тя му бе поискала.
Когато отново потеглиха, беше почти тъмно и залязващото слънце се бе превърнало вече в приглушена светлинка на хоризонта. През тази нощ Хейзард пътува в колата, като нареди на кочияшите да карат без спиране. Двамата кочияши можеха да карат на смени, а Хейзард сменяше конете с отпочинали на всяка спирка. Той ги подбираше внимателно всеки път, използвайки умението си да разпознава тези, които бяха в добра форма и можеха да се движат бързо.
Да пътуват спирка по спирка по добре познатия път беше според него беше възможно най-лошият начин да избегнат Янси и неговите копои, но тъй като се съобразяваше с Блейз, не му оставаше друг избор. Той винаги купуваше от най-добрата храна, която успяваше да намери, ако имаха късмет и само дремваше от време на време, след като Блейз заспеше. Можеха да достигнат до територията на абсароките след шест дни непрекъснато пътуване и той прецени че би могъл да се наспи и след това.
По средата на втория следобед от пътуването им Хейзард забеляза малко облаче прах на хоризонта зад тях. Той се качи на покрива на колата и наблюдава пътя в продължение на около двадесет минути. Те бяха толкова далече, че ако Хейзард нямаше опитното око на следотърсач, способно да отчете и най-дребните промени на хоризонта, въобще нямаше да ги забележи.
От размерите на облачето прах той прецени, че това са осем или десет души. Те препускаха здраво — вероятно щеше да им е необходим около час, за да се приближат на разстояние, от което би могъл да ги преброи.
Той отиде до предната страна на покрива и обясни на кочияшите какво точно очаква от тях, естествено срещу щедро допълнително възнаграждение.
После се промуши през прозорчето при Блейз и й описа положението. Беше спокоен и каза, че преследвачите са на повече от час зад тях. Освен това събу ботушите си.
— Колко са? — попита Блейз.
— Осем, може би десет. Не се притеснявай — добави бързо той, щом видя, че в очите й се надига паника. — За да ни достигнат, ще им се наложи да се разделят. — После обу мокасините си и притегна малката си торбичка. — Те няма да знаят дали ние сме напуснали колата, или кочияшите. А ако истински ни провърви, може въобще да не забележат следите ни. На пътя ни се вижда поток и ако конете успеят да го пресекат достатъчно бързо, ще успеем да им се измъкнем. Сега ме целуни, биа, и бъди готова да се измъкнеш през тази врата веднага щом се появя отново.
Целувката беше сладка и топла.
— Можем да го направим — увери я Хейзард, прехвърляйки кожената си торба през едното рамо, а дисагите през другото. Усмихна и се окуражаващо и се измъкна през прозорчето. Остана още миг-два, така че от него се виждаха само мокасините му, чийто украсени с червени мъниста ресни се развяваха, преди да се захване сигурно, за да се качи на тавана на колата.