— Не забравяйте, до следващата спирка препускайте с всички сили — припомни Хейзард на кочияшите, преди да се метне с лек скок върху гърба на по-удобния от задната двойка коне. Балансирайки така известно време, в поза, изискваща невероятно чувство за равновесие, Хейзард се прехвърли на задната част на междинната платформа и без да се колебае, сякаш вървеше по земята, яхна оттам челния кон. Ножът се бе озовал в ръката му още преди да възседне животното и той преряза сбруята, която свързваше челния кон със средната двойка. След още шест срязвания, Хейзард вече бе отделил челната двойка коне и настигаше с лекота колата, демонстрирайки херкулесовска сила и невероятен финес.
Двата коня се изравниха с останалите от екипажа за времето, необходимо на Хейзард, за да среже останалите ремъци, но тогава неочаквано проблясване по катарамите на водещата сбруя ги стресна и те изостанаха. Все още здраво хванал поводите на водача, който бе възседнал, той поведе зад себе си и втория кон от челната двойка, увил неговия ремък два пъти около китката си. Хейзард пришпори коня си, за да набере скорост, и бързо настигна отново колата, но му се наложи да овладее сплашеното животно, за да го доведе до вратата на купето, защото шумът от колелото и хлопащата врата го стряскаха.
Хейзард погледна още веднъж за миг напред, за да прецени разстоянието до потока, който граничеше с пътя точно в началото на задаващото се изкачване.
Вкопчена в рамката на вратата на носещата се с бясна скорост кола, теглена от конете, подгонени според разпорежданията на Хейзард в пълен галоп, Блейз гледаше със свито сърце как той освобождава двата коня от екипажа. Това е невъзможно, мислеше си тя, цялото това танцуване, напомнящо на акробатичен номер, върху гърбовете на животните, ей сега ще падне и ще се пребие, ще го прегазят задните двойки, преди да успее да среже ремъците на обърканите коне. И тогава, Боже мили, той ги освободи. След това бавно стопи изгубеното разстояние, подръпвайки ужасения кон, докато достигна на половин метър зад поклащащата се кола и най-накрая се понесе в галон успоредно с вратата на купето.
Разполагаше само с една свободна ръка, защото за разлика от индианските мустанги, които можеха да бъдат направлявани само с притискане на коленете, конят, който бе възседнал сега, трябваше да бъде воден от ръка, здраво стиснала поводите му. Но за десетте метра в галоп, необходими му, за да се изравни с колата, той бе успял да овладее коня и сега се наведе напред, грабна Блейз през кръста и извика:
— Скачай.
Опитът бе успешен. Пет секунди по-късно колата вече се движеше напред, а Хейзард накара конете да позабавят темпото си и прехвърли Блейз в скута си. Той се усмихваше.
— Нали ти казах, че можем да го направим.
— Ти си ненормален — запротестира тя, но също се усмихна.
— Но пък изцяло твой ненормален, докато не прескочим трапа, скъпа — напомни й той със закачливо повдигане на веждите си.
— Ей Богу, ще се възползвам от това.
— Щастливка — подразни я на шега Хейзард и след това, като хвърли един поглед към грубите наноси пред тях, пришпори коня в потока. — Ще можеш ли да яздиш около час? — попита той, докато животното вече стъпваше из плиткото течение.
— И повече, ако се наложи.
— Лидия ми е дала безпрекословни инструкции… тъй че в началото по-бавно. — Следващият час ще е критичен и бездруго, помисли си Хейзард, но не каза това на Блейз. След този час щяха да знаят дали някой ги преследва. Освен това щяха да разберат точно колко мъже са ги последвали. И ако наистина ги преследваха, щеше да се наложи да се изправят срещу преследвачите и да се бият с тях, защото Блейз не беше в състояние да язди денонощно, за да държат професионалните следотърсачи зад гърба си. Хейзард се увери, че Блейз се е настанила удобно на коня му, след което придърпа втория кон и се прехвърли на него, пришпори го, а Блейз го последва в плиткия проблясващ поток.
ГЛАВА 42
В областта северно от равнината и южно от Барутната река32 прерията отстъпваше пред хълмистия ландшафт, осеян с пустеещи земи. Хейзард бе мярнал една оголена скала, използвана от поколения индианци като наблюдателен пост, и след почти час езда те спряха конете си на брега на потока, върху едрозърнестия, промит от речната вода пясък, оставяйки върху него няколко следи. Назъбената скала от пясъчник се извисяваше над тях и хвърляше дълга сянка върху хилавите тополи и върби, израсли до нея.
32
Два легинса казва, че реката се казва Барутна, защото по безплодните й брегове бизони и ездачи вдигали облаци от прах, който приличал на барут, а Ларок пише в спомените си: „…затова я наричали Барутната река, заради финия пясък, който бреговият вятър раздвижвал и който ослепявал хората и замърсявал водата“. — Б.авт.