След лекото почукване, той допи брендито си на един дъх и каза „Влез“. След това обърна глава към вратата, тъмните му очи се плъзнаха по елегантната брюнетка, облечена в розов муселин, украсен с волани от тесни ивици с белгийска бродерия, които едва удържаха пълните й гърди в рамките на корсета. Хейзард изведнъж стана загрижен, след като Луси Атънбъроу влезе в стаята, затвори вратата и се облегна на нея.
— Да изляза ли — попита той меко, — или ти ще дойдеш при мен?
— Не мога, Джон… дрехите ми… косата…
— Свали ги, сладурче. С прическата ще внимавам. — Очите му я хипнотизираха хищнически. — Съблечи бавно всичко — каза той тихо и чувствено. — Това ще ми хареса.
Тя не беше помръднала от вратата, но очите й блестяха от стаена възбуда, докато оглеждаше любовника си. Хейзард беше най-великолепният мъж, когото някога бе виждала. Развратните му очи я примамваха с опасна сила. Орловите му черти бяха толкова красиви, че й се завиваше свят. Седнал във ваната, гол, с бронзова кожа и бляскави капчици вода по широкоплещестото му тяло, той струваше като мъж повече от десетина съпрузи, взети заедно. Изпъвайки се назад, тя срещна спокойния му тъмен поглед и усети как тлееща топлина се разля и след това погали тялото й като докосващ се до нея пламък.
— Как го правиш? Как можеш да ме накараш да се чувствам така? — попита тя задъхана, напрегната, преливаща от възбуда.
— С личен чар — каза Хейзард с ленива усмивка, — в комбинация с ясния спомен за последните четири седмици без жена — подразни я той. — Хайде, Луси, много си далеч…
Коя да е жена в градчето би си паднала по него и той го знаеше. Тя не смееше да си помисли колко ли от тях бяха вече минали по тоя път. Пристъпи към него и потръпна от нетърпение.
— Никога не мога да разбера, Джон — каза тя с искрена усмивка, — дали повече ми си иска да ме изнасилиш, или да се отнасяш с мен като с девствена невеста.
Прелъстителните черни очи се спряха на нея, преценявайки я умозрително.
— А защо не и двете?
Като се плъзна по-дълбоко в димящата вода, той направи пауза, потопен почти изцяло. Тъмната му коса се пръсна по повърхността, а ироничният му поглед се насочи към нея.
— Решавай — каза той подканващо — с кое искаш да започнем.
Само няколко мига по-късно две смугли ръце се протегнаха, хванаха и приласкаха нетърпеливото крехко голо тяло, след като съпругата на върховния съдия потопи първо едното си нежно краче, после другото и след това легна до Хейзард в горещата вода. А той наистина беше много внимателен. Точно затова го обожаваха жените, защото не бързаше и беше нежен и… внимателен.
Доста по-късно, когато цялото тяло на Луси се бе напрегнало в очакване, след като всеки милиметър от пухкавата й плът беше обзет от топла възбуда, тя отвори бедрата си за горещата вода, както и за още нещо. Изведена до връхната точка, тя изстена в желанието си да свърши.
— Търпение, скъпа — прошепна Хейзард. — Още не съм започнал. Меката настойчивост на тази забележка я накара да замлъкне. Подът прогизна отчайващо, тъй като малки вълнички преливаха през ръба на ваната, но както бе обещано, прическата на дамата остана недокосната.
Час по-късно те си помагаха един на друг в обличането, а преди да си тръгне, Луси го целуна страстно и неочаквано го помоли:
— Моля те, Джон, ако наистина ще се връщаш утре в планината… само още веднъж?
Той отказа.
— Не ме ли искаш?
— Просто искам да запазя тоалета ти от — той се усмихна — грубия дивак.
Клепките на Луси се повдигнаха, за да издадат изгарящата й страст.
— Себе си ли имаш предвид?
— Себе си — повтори меко Хейзард като ехо на думите й.
Ето това най-много я впечатляваше у него, неговата първичност и непредсказуемост. Очите й, вперени в неговите, гледаха страстно, изпълнени с желание.
— По дяволите роклята — прошепна тя.
Той бе прочут с топлата си и елегантна усмивка.
— На вашите услуги, мадам.
И така, Хейзард отново имаше жената на върховния съдия, въпреки фустите, муселина и украсените с дантели гащички, а както забеляза по-късно, нейните обути в копринени пантофки крачета бяха оставили само едва забележими следи по черното сако на костюма му.
Когато Луси си тръгна, за да отиде заедно със съпруга си на бала, Хейзард, потънал в омаята на задоволството, оправи дрехите си и си наля нова чаша бренди.
Той щеше да даде време на Луси да поднесе извиненията си, преди да е пристигнал. Половин час по-късно той внимателно затвори вратата на разхвърляната стая с прогизнал под, излезе на главната улица и се запъти към областния бал.