Знаеше кого трябва да убие първо. Славата на Хайд като майстор на ножа го правеше най-опасен. Мексиканецът също имаше няколко убийства в сметката си, той идваше на второ място. Те се приближаваха към коня в потока, сякаш бяха захапали стръвта.
Още десетина метра и щеше да има възможност за чист изстрел. Задържал за миг дъха си, Хейзард чуваше дишането на Блейз. Той броеше стъпките им наум, докато те напредваха по потока. Хайде, хайде, подканяше ги безгласно той. Още пет стъпки… четири… три… продължавай, Хайде… продължавай. След това пръстът на спусъка се притисна веднъж, втори път. В потока избухна безредие, две тела паднаха във водата, конете изцвилиха подплашени, а двамата бели пришпориха животните си, стремейки се да достигнат до някакво прикритие. Хейзард натисна спусъка още два пъти, но тези изстрели бяха само за сплашване — не бе имал достатъчно време да се прицели. Късмет си беше, че бе успял да свали първите двама.
— Сега — прошепна той на Блейз — започва забавата.
— Хората на Янси?
— Точно колко „горе-долу“ умееш да стреляш?
— Казах „горе-долу“, защото имах предвид изумителната стрелба на абсароките от гърбовете на галопиращите им коне. — Тя се усмихна. Старата увереност изместваше предишния страх.
Хейзард беше приятно изненадан.
— Не подозирах, че скромността ти е позната. — Той се усмихна. Спасението придобиваше все по-ясни очертания.
— Това не е скромност, а реализъм, любими. Отговорих на въпроса ти съобразно твоите представи. При статична стрелба, а не от галопиращ мустанг, татко ме е научил да улучвам петаче деветдесет пъти от сто изстрела.
Хейзард погледна облечената в басма майка на детето си и реши, че е невероятно щастлив човек.
— Непрекъснато ме изумяваш.
Тя го стрелна с многозначителен поглед.
— Във връзка с желанието ми да продължа да го правя, би ли ми казал как ще се измъкнем оттук?
Той въздъхна леко и сви пръсти, обмисляйки ситуацията, като от време на време хвърляше по един поглед към групата дървета, където се бяха скрили хората на Янси.
— Нямаме вода, нямаме храна, не можем да останем тук горе дълго. Но те могат да ни изчакат, те имат време, а ние не. Когато Янси открие, че не сме в колата, той ще дотърчи възможно най-бързо. Ще сляза долу, за да се справя с тях. Ти ще ме прикриваш с карабината. — Той изчака и Блейз кимна. — Закъсали сме я с времето. Янси може вече да е тръгнал по следите насам. До ловните полета на Дакота има около четири часа. Оттам можем да се доберем до дома. Стреляй точно — каза меко той и се плъзна по склона така леко и безшумно, че й се стори, че е изчезнал пред очите й.
Опряла карабината на един объл камък, Блейз се беше снижила, така че да се подават само очите й, които изучаваха обстановката долу. През следващите десет минути тя не чу никакъв звук, нито пък зърна някакво движение, освен това на дърветата, но знаеше, че Хейзард е там някъде долу.
И тогава той се появи неочаквано в оголеното място между скалата и потока. Отчаяната му маневра привлече веднага вниманието на мъжете и те скочиха на крака иззад прикритието си. Блейз ги затърси трескаво с мушката си. Най-накрая, след цяла вечност, както й се стори, тя успя да се прицели в по-задния мъж, намиращ се отляво на Хейзард. Нямаше време да мисли, трябваше да действа. Тя дръпна спусъка в мига, в който Хейзард се претърколи наляво и стреля едновременно с двата си колта срещу по-близкия си противник.
Горските птици изразиха своето възмущение от трясъка на изстрелите с крясъци и плясък на криле и разпръснаха листата на ниските храсти. След това настана мъртва тишина. Хейзард се подаде внимателно иззад едно повалено от буря дърво, изправи се и отиде бавно, с насочени пистолети в ръце, да се увери, че двамата бели са мъртви. После провери и двамата следотърсачи, паднали по лице в потока.
Накрая той вдигна глава към Блейз, изправен на фона на синьото небе, и й изпрати въздушна целувка.
След десетина минути те вече се бяха отправили на североизток с четири резервни коня, натоварени с храна, оръжия и други припаси, достатъчни, за да им стигнат до дома. Блейз бе обула кожените панталони, които Хейзард й бе купил при последното спиране, и сега се чувстваше удобно, яхнала мустанга, който доскоро бе принадлежал на метиса Хайд.