— Винаги ще разчитам на вашия мерник, мис Венеция — провлачено каза Хейзард и й отправи топла усмивка, запленен от екзотичната й красота. Те препускаха в лек галоп и лекият ветрец галеше лицата им. — Ако имах представа, че бостънските госпожици имат толкова многообразни достойнства, бих се вглеждал по-сериозно в някои от дебютантките.
— За твое сведение, останалите не притежават тези достойнства, така че можеш спокойно да обърнеш гръб на старите спомени. Аз, мистър Блек — отвърна шеговито тя, имитирайки великолепно превземките на бостънските дебютантки, — съм уникална в способностите си.
— Спор няма, биа. — И Хейзард се пресегна, за да я погали нежно по бузата. — Уникална във всяко отношение.
Тя беше огън и лед в едно, твърда като стомана и ефирна като паяжина. Той я обожаваше. Усмихна й се и тя отвърна на усмивката му. Чувстваха се радостни, спокойни и щастливи, макар че във всеки миг щяха да прекрачат вражеската територия.
През следващият час говореха тихо и откъслечно, докато обсъждаха непосредствените си планове, плановете за трите дни, през които щяха да пресекат територията на Дакота. По негласно, но взаимно споразумение никой от тях не искаше да провали безоблачно настроение с планове за бъдещето.
Янси беше все още жив, Синьо цвете очакваше в планинското поселище своя съпруг, Блейз бе изгубила наследството си, а мината на Хейзард се нуждаеше от седмици непоносимо тежка работа, за да бъде отворена отново. Но в този момент дори подобни мрачни перспективи не можеха да хвърлят сянка върху тяхното щастие.
След като достигнаха областта около Барутната река, те продължиха да пътуват само денем. Хейзард познаваше пещерите на пустеещите земи и стръмните клисури, които им осигуряваха защита срещу всяка евентуална проверка. Да се движи през деня при опасни пътувания като тяхното беше против принципите на Хейзард, против здравия му разум и годините опит, но Блейз искаше да заспива в прегръдката му и той не можеше да й откаже. Той й угаждаше, следейки с едно око подстъпите към техните прикрития, и когато тя заспеше доволна, той сядаше на пост и размишляваше за това как Блейз се бе появила в живота му и го бе променила до такава степен, както и за начина, по който той бе променил нейния живот. Мислеше и за своето дете. Застрашеното бъдеще на детето го плашеше дори повече, отколкото го радваше самият факт за неговото съществуване. През изминалите три години в Монтана се бяха заселили повече бели отколкото през последните три милиона години. А заселниците, веднъж пристигнали, никога не си тръгваха. Златотърсачите си заминаваха, щом находищата се изчерпеха, но не и фермерите.
Докато Седемте звезди (Голямата мечка) се завъртаха около Звездата, която не се движи (Полярната звезда), и нощта се движеше на запад, Хейзард седеше буден, загледан в мрака и заслушан в равномерното дишане на жената, която обичаше, и се питаше още колко време неговият народ ще има някакъв избор, преди поредното поколение да се роди в робство. Тогава умората щеше да нападне и него — каления воин, роден твърде късно. Твърде късно, за да изживее живота си, следвайки древните правила. Твърде късно, за да спре непреклонното настъпване на цивилизацията. Твърде късно, за да познае омиротвореността на своя баща и да види плодородната си земя почерняла от гърбовете на бизоните.
После мислите му се насочиха към по-малките, но застрашително приближаващи се проблеми, например как да постъпи със Синьо цвете, тази която трябваше да стане негова съпруга.
ГЛАВА 43
След още четири дни този проблем придоби съвсем реални очертания, когато Хейзард и Блейз, уморени, но все пак живи влязоха в поселището. Той бе достигнал почти до ръба на пълното изтощение. Вече цял месец едва бе успявал да открадне по някой и друг час за спане. А през последните няколко дни бе носил Блейз, когато се измореше, бе я пазил, докато спеше, бе й давал основната част от хранителните им припаси.
Тази умора го правеше по-сприхав от обикновено и той се надяваше да успее да стигне до вигвама си, за да поспи няколко часа, преди да се е сблъскал със Синьо цвете. Но когато достигнаха до типито, Синьо цвете вече ги очакваше на входа, облечена красиво като всяка млада съпруга, и ги приветства усмихната. Хейзард каза на Блейз с много предпазлив, тих глас:
— Ти си изморена. Аз съм изморен. Ще те помоля за една огромна услуга и ако я направиш без коментари, ще съм ти вечно благодарен.