— Щастливци сме… Ние сме най-щастливите хора на земята — прошепна той.
Накрая, когато дори сиропът не можеше да облекчи пробождащата болка, която завладяваше съзнанието, плътта и нервите й като лавина, Блейз изведнъж се уплаши и го извика.
Хейзард, завладян от собствената си паника, изцеди от себе си думи, които трябваше да я утешат.
— Тук съм, любима. Отвори очи. Тук съм. — И въпреки външното си спокойствие, той бе истински изплашен за пръв път в живота си. Можеше да я изгуби. Ужасяващи спомени шепнеха в съзнанието му. — Никога няма да те изоставя, биа кара. Тук съм. — И щом пръстите му докоснаха веждите й, нейното напрегнато, изплашено до смърт тяло се отпусна.
Когато се появи главичката на бебето, пулсът на Хейзард се разигра така бясно, че той сякаш усещаше как кръвта струи по вените му. Блейз дишаше тежко, бледите й ръце стискаха здраво коловете, а мислите й бяха насочени към разкъсващите я мъчителни контракции. После се показа едното мъничко рамо и няколко мига по-късно Хейзард отмери три пръста от пъпната връв, отряза я и взе на ръце сина си. Той беше малък, красив, смучеше бавно палеца си, а очите му бяха плътно затворени. Явно се чувстваше защитен срещу света, в който току-що се бе появил, защото изглеждаше доволен и спокоен. Хейзард се загледа в това късче от неговата плът, което бе толкова малко, че можеше да заспи в двете му разтворени длани, усмихна се доволно на свой ред и прошепна:
— Добре дошъл, бара кбатсе, в твоя свят.
Той го уви най-напред в една малка агнешка кожа, намести Блейз удобно в постелята и зачака тя да отвори очите си.
— Имаме син — каза той широко усмихнат и показа момчето на Блейз, която веднага отбеляза:
— Той е най-красивото, най-силното, най-чудесното и най-съвършено бебе от Сътворението насам. Не е ли така?
— Самата истина, биа кара. Едно чудо, което идва в живота ми като теб.
— Никога не ме напускай — прошепна Блейз, изплашена неочаквано от размерите на щастието си.
— Никога, котенце.
Тя погледна към него и се почувства така, сякаш сърцето й щеше да се пръсне.
— Кажи ми, че нещата ще потръгнат… за нашия син. — Беше й нужно неговото потвърждение. Сама с Хейзард, далеч от този своенравен свят, тя бе познала неопетненото от нищо щастие и сега желаеше същото и за своето дете.
— Ще се погрижа за това. Ще се погрижа нещата да се получат при него. — Гласът му беше тих и решителен и той се усмихна леко. — Не забравяй, бостънче, когато съм с теб, светът ми принадлежи.
Те се засмяха, почувствали се стоплени, благословени и недосегаеми след раждането на своя син.
Блейз погледна към своето бебе и възкликна изумена:
— Той е невероятно малък.
Устните на Хейзард се усмихнаха.
— За което би трябвало да си благодарна, малката ми. Мъките ти бяха такива, че и аз не знам дали бих ги понесъл.
Блейз го погледна.
— Изплаши ли се?
— Бих предпочел да се изправя пред хиляда Дакоти. Това отговаря ли на въпроса ти? — В гласа му отсъстваше добре познатата ирония. — Ти си много смела, скъпа — каза меко той, протегнал ръка, за да докосне бузата й. — Благодаря ти… за нашия син.
— Пак заповядай, сега, когато всичко свърши — отвърна Блейз. Тя бе хванала мъничката ръчичка в своята и леко я притискаше. — Мислиш ли, че ще си отвори скоро, очите?
Той се изсмя на непресторената й наивност.
— Не се съмнявай в това, скъпа.
— Ще седя и ще го гледам. Дали ще трае дълго?
— Защо просто не заспиш, докато все още можеш? Когато се събуди, ще иска да го нахранят.
— О — възкликна Блейз, след това се усмихна и добави: — това го знам.
Хейзард се усмихна чаровно.
— Чудесно, защото това не мога да го върша вместо теб. С готвенето и чистенето се справям, но сега ще я караш без мен.
— Ще помагаш ли?
— Да, мързеливо детенце — отвърна той нежно, с топлина в погледа си. — С всичко, което мога. — После изкъпа Блейз и я сложи да легне близо до огъня.
Докато тя дремеше, Хейзард изкъпа внимателно техния син, намаза го с лой и го напръска от кръста до коленцата с праха, който му бе дала Жълт щит. Следвайки съвестно нейните напътствия, които бе запомнил наизуст още преди седмици, той покри тялото на детето със слой бизонска козина, после го загърна в мека еленова кожа и накрая го постави върху твърда, необработена бизонска кожа, за да предпази мъничката му главица от рязко извиване назад. След това го уви в една светлокафява телешка кожа, подържа го в ръцете си и му поговори, надвесил тъмнокосата си, осветена от огъня глава над неговата.