Отрядът на Янси, който те преследваха, беше голям. Състоеше се от индианци Дакота и сега се носеше с пълна скорост към тяхната територия. Когато успяха да пресекат границата, към средата на следващия следобед, те спряха за малко, за да проверят оръжията, водата и конете си, да отделят групи по двата фланга за защита и да изпратят следотърсачи напред с няколко мили аванс.
Хейзард тихичко даде наставления на воините, които яздеха до Блейз, в случай че ги нападнеха.
Той не очакваше неприятности, но готовността за това не би навредила на никого. Бележката на Янси беше достатъчно ясна, поне дотолкова, че да не очакват, че мината може да бъде нападната. Освен това беше очевидно, че Янси контролираше индианците, които бе наел.
Племената на Дакота превъзхождаха многократно абсароките по численост, а Хейзард бе взел със себе си само деветдесет воини от своя малък клан. Но сега тези подробности нямаха значение, животът на сина му беше в опасност. Те яздеха, без да спират, право към поселището на Дакота.
Когато лагерът се появи в далечината, Хейзард даде на Изправен вълк кратки и ясни разпореждания относно Блейз и тръгна натам сам, яхнал бойния си мустанг.
Виждаше се отдалече как Хейзард се спуска по обраслите с трева хълмисти възвишения източно от поселището. И той самият бе обект на наблюдение. Лицето и тялото му бяха боядисани в цветовете на войната. Той бе облечен като за битка — единствено с препаска и мокасини, а ярките цветове по стройното му тяло изразяваха неговия гняв и решимост.
От призраците, които бяха следвали пътуването му на изток, не бе останал и помен. Той беше воин, тръгнал по пътеката на войната, атакуващ и твърдо решен да действа, със съзнание, обладано от непоколебима решителност. Той щеше да воюва за сина си.
Те наблюдаваха бавното му приближаване. Хейзард вече навлизаше в първия кръг от вигвами, когато нарастващият ропот на тълпата го накара да се обърне.
Златистият жребец, облян от горещите лъчи на залязващото слънце, се спускаше пришпорен по тревистия хълм. Огнена коса, ярка като течна мед, се носеше развявана от вятъра зад неудържимата ездачка.
Това беше прибързана, дръзка игра с огъня. Но сега тя много повече приличаше на истинската Блейз, а не на онова хленчещо нейно подобие. Тя беше неговата съпруга и той я изчака спокойно, обграден от своите врагове.
Когато тя наближи и дръпна юздите на коня си, за да спре на трийсетина сантиметра от Пета, тълпата се раздели. Те отидоха до вътрешния кръг, яздейки рамо до рамо, Хейзард — мрачно войнствен, а Блейз — бляскаво красива в златистите си оттенъци. И двамата не бяха изненадани да видят Янси седнал сред вождовете на Дакота. Слязоха от конете.
Хейзард поздрави вождовете, без да обръща внимание на Янси. Силните му ръце, украсени с черни превръзки на китките и бицепсите му, които символизираха неговата мъка, се задвижиха в пестелив поздрав. След това ръцете му заговориха на универсалния език, познат на всички прерийни племена. Той им каза, че Янси Страхан е крадец и убиец. Каза им също, че няма да напусне техния лагер без сина си.
И с драматичен жест, който накара тълпата да възкликне, Хейзард прогони Пета.
Бойният мустанг отначало не помръдна, само се обърна, за да погледне Хейзард. Той бе прекарал много време с нея. Пета бе трупала опит, бе препускала заедно с него и познаваше сърцето му. Белите не вярваха, че един кон може да има душа, но абсароките бяха убедени, че това е така. Хейзард бе надзъртал много пъти в душата на Пета през очите й. И сега, заобиколен от Дакота, той знаеше, че тя ще го разбере.
— Върви — каза й той. — Така трябва.
Пета се поколеба още миг, после изцвили и се отдалечи в галоп.
Всички разбраха, че Хейзард възнамерява да остане и да умре, ако се наложи. Това бе изключително рядко използван жест, който изискваше невероятна смелост. И той му заслужи неизмеримо уважение и възхищение. Макар да бяха негови врагове, те също ценяха истинската смелост.
Янси възмутено предложи своя вариант на историята. Той не желаеше Хейзард да предизвиква адмирации, искаше подписа му върху документа и неговата смърт след това.
Хейзард, естествено, разбра английския и долови голяма част от коментарите на езика на Дакота, Въпреки че Янси яростно настояваше, вождовете се съвещаваха помежду си, премервайки тежестта на обещаните от него карабини срещу доблестта на Хейзард. Те приемаха отвличането и вземането на заложници, отхвърляха алчността на Янси като една от глупостите на бледоликите, но все пак се чувстваха задължени да спазят уговорката за карабините.