С проточването на спора между тях надеждата на Хейзард нарастваше. Той знаеше, че само невероятна дързост би наклонила везните на негова страна и бе изиграл козовете си още в самото начало. Колкото повече се проточваше спорът, толкова по-големи ставаха шансовете неговата мисия да завърши с успех. Хейзард бе обмислял дори да предложи на Янси по-голяма цена за живота на сина си, но първо, на него не можеше да се има доверие, че ще спази уговорката, и второ, това щеше да го представи в лоша светлина пред неговите врагове.
— Ако нещата тръгнат на зле — прошепна той на застаналата до него Блейз, — скачай на коня си и се опитай да се измъкнеш оттук. Изправен вълк те следи от хълма с далекогледа. Той и другите ще се бият, за да те измъкнат.
— Ако. Не го казвай.
— Трябва. Потърси Изправен вълк. Запомни това!
Тя не отговори, тъй като не искаше да си представя, че ще си тръгне без него. Вместо това го попита:
— Какво ще правят? Янси изглежда побеснял.
— Нещата може и да не тръгнат според плановете му. В момента спорят за това. Ще предложа предизвикателство — каза той, следейки с поглед разговора на вождовете. — Ако приемат, ще се опитам да ги накарам да ти върнат Трей. Дакота не се интересуват от мината, само Янси. Така че Трей става излишен като заложник сега, когато аз съм тук. Ако — той я погледна с безкрайна любов и тъга, — ако ти извикам да вървиш, направи го. Вземи Трей и пришпори коня си, без да го жалиш.
— Джон, не…
— Не се колебай. За нищо на света. — Ужасът изцеди и последната капчица кръв от лицето й. — Няма да ти го кажа, ако не се налага. — Хейзард знаеше, че ако му се наложи да го каже, с него ще е свършено. — Обещай ми — настоя той. — Трябва да знам, че ти и Трей ще имате шанса да се измъкнете, че ще използвате този шанс. Не прибягвай към излишен героизъм — това няма да ме спаси. Кажа ли ти да вървиш, тръгваш. Сега кажи „да“, защото са на път да приключат с препирнята. — Той докосна ръката й, притискайки леко върховете на пръстите й за миг.
— Молиш ме да…
— Господи, биа, мислиш ли, че бих те помолил, ако имаше друг изход? Моля те, помисли за Трей. Той е бъдещето. Можеш да го направиш за мен. — Спокоен, той я гледаше с мрачна твърдост.
Блейз кимна и обви пръстите си около неговите, като яростно ги притисна.
— Дявол да го вземе, не е честно. Просто застреляй Янси. Той е причината за всичките ни нещастия.
— Тук нещата не стават така.
— Искам и теб, и Трей, и двама ви.
— Знам, принцесо — каза меко той, — но ако съдбата ни обърне гръб, не искам ти и Трей да пропуснете своя шанс. Просто опитай, само за това те моля.
Тя не можеше да говори. Непоносимата мъка, която я обземаше, направо я задушаваше.
— Сега се моли за моя такт — каза Хейзард, стиснал до болка ръката й. — Почва се. — И той освободи нежно пръстите й.
Хейзард каза, че ще се бие с който и да е воин от племето за живота на сина си, без значение с какво оръжие, при едно условие: ако спечели, Янси да му принадлежи, за да се бие с него по честен начин.
Той чу как Янси отхвърли предложението, когато преводачът предаде думите му. Видя как той извади документите, които Хейзард трябваше да подпише. Но документите вече нямаха никаква стойност, възраженията му също, единствено предизвикателството витаеше сега във въздуха като хвърлена ръкавица, която чака някой да я вдигне. Това беше въпрос на чест. И ако Янси отхвърлеше това предизвикателство, доверието към него щеше да се стопи.
И така, то бе прието.
Тогава Хейзард подхвана деликатния въпрос относно освобождаването на сина му. Трийсет минути по-късно — време, през което нервите бяха изопнати до скъсване — Трей бе предаден на майка си. Хейзард използва един кратък миг, за да поздрави сина си и да му каже сбогом, в случай че духовете решат двамата да се разделят в този ден. Той постави голямата си длан върху покритата с мъх главица на детето и започна да му шепне. Сребристите очи се насочиха към него и познаха своя баща под ярките цветове, с които бе боядисано изваяното му лице. Меките ресници трепнаха и малките му устнички се усмихнаха бавно. Баща му отвърна на неговата усмивка, след това мускулестата му ръка, изрисувана в яркочервени и черни ивици, се спусна надолу. Той прошепна нещо на огненокосата жена, когато в очите й се появиха сълзи, и след това отиде до центъра на мястото, разчистено за двубоя.
Хейзард знаеше, че способностите му на воин ще бъдат подложени на безмилостно изпитание — неговите умения и смелост, както и способите му да убива, които бе усъвършенствал. Пред него щеше да застане най-добрият воин на Дакота. Без да таят лична злоба, като Янси, вождовете бяха решили да срещнат в двубой Хейзард и своя избраник. Това щеше да е достатъчно изпитание за абсарокския вожд. За тях не беше толкова важно кой ще спечели, а по-скоро от това да излезе добро забавление. Те нямаха никаква полза от задържането на детето, нито пък щяха да вземат страна в спора между бледоликия и бащата на малкия. Интересуваше ги единствено вагонът с карабините. Макар да им беше все едно какъв ще е изходът, те почтено щяха да спазят уговорката си с Янси Страхан.