Срещу Хейзард бе застанал воинът, избран да защитава честта на племето си. Беше леко прегърбен, по-едър и по-здрав от Хейзард, с коса сплетена отзад и намазано с мас мускулесто тяло.
Двамата започнаха да обикалят бавно, с присвити очи, приближавайки се един към друг по завършваща в центъра спирала. Изведнъж боецът на Дакота се спусна като нападаща змия и сграбчи Хейзард в смъртоносна хватка. Стоманената му прегръдка ги прилепи един към друг и Хейзард бе повдигнат във въздуха като пленено животно. Блейз отмести погледа си с пребледняло лице.
Но Хейзард беше все още свеж и преди хватката да е успяла да изцеди въздуха от дробовете му, той изстреля коляното си напред с все сила. Звукът от сблъсъка се разнесе наоколо. По-дребен мъж би се свлякъл, но неговият противник само изръмжа и се сви, отслабвайки прегръдката си дотолкова, че Хейзард успя да се измъкне. Или почти да се измъкне, защото когато се изви встрани, ръката на противника му се стрелна и се впи в рамото му, като така го забави достатъчно, за да успее да го сграбчи отново. При сблъсъка и двамата се озоваха на земята, като войнът Дакота бе отгоре.
Тълпата промърмори одобрително, глъч от коментари обиколи кръга.
Краката на Хейзард бяха свободни. Поемайки си дъх, той успя да премести тежестта на тялото си нагоре, за да се възползва от помощта им. Неподвижното тяло върху него помръдна едва-едва, но ръката му се промъкна в малката пролука й се вкопчи здраво в плитките на противника му. Воинът на Дакота нададе скован рев, а Хейзард се измъкна.
В настъпилата тишина те се изправиха отново един срещу друг и този път противникът му го атакува с невероятна бързина, с протегнат напред палец, който се целеше право в окото му. Главата на Хейзард отскочи встрани, за да се предпази, но врагът му го сграбчи за косата и го повали на земята. Хейзард се приземи на колене и само протегнатите му напред ръце успяха да го спасят да не зарови глава в калта. В това време воинът бе вече върху него и се опитваше да го притисне към земята. Хейзард коленичи върху слегналата се мръсотия, пое си бързо и накъсано въздух и напрегна мускулите си, за да удържи убийствения натиск, който непрекъснато се усилваше. Ръката му вече бе започнала да се промъква сантиметър по сантиметър към обутия в мокасина крак, който се бе забил като опорен лост в калта близо до коляното му.
Той го докосна, извъртя тялото си към него с последните си остатъци от сила, после изръмжа, вкопчи се в него, изви го и се повдигна така, че противникът политна назад във въздуха и се сгромоляса на земята. Главата му се метна още веднъж силно, след това по-леко и той замря.
Тълпата поемаше шока с достойно мълчание.
Блейз премести погледа си към скованата тишина и видя Хейзард, който се полюшваше леко, докато се изправяше на крака… но все пак бе жив… Макар и замаяна, тя успя да си поеме дъх с облекчение. Очите му огледаха тълпата, търсейки я, и когато я мерна, той я поздрави с искряща усмивка.
А сега беше ред на Янси. Решен твърдо да го убие, Янси бе избрал ножовете като оръжие на двубоя. Хейзард се поздрави безмълвно с неговия избор.
Ножът се плъзгаше в изпотената длан на Хейзард, но все пак му даваше успокояващото усещане за сигурност в деня на разплатата. Той погледна към Блейз. Това бе бърз, бегъл поглед, колкото да се увери, че тя и Трей са добре. Прегъна леко колене, пое дълбоко въздух, отпусна се за миг и си помисли, че трябва да провери здравината на гръбнака на Янси, ако той въобще имаше такъв. После направи едно загряващо движение, избърса потта от очите със свободната си ръка и зае отбранителна позиция.
Сякаш бе чакал цял живот за този миг, сякаш бе дошло времето да вземе своя малък дял удовлетворение от тези, които искаха да му отнемат земята, любимата и детето. Сякаш Янси олицетворяваше цялата алчност и глупост, която променяше завинаги неговия свят, света на неговия народ.
Но Янси не би оцелял в заобикалящото го насилие, ако не бе успял да се научи да се защитава. Той беше ловък, безразсъден и малко по-безмилостен от хората около себе си. Грамадната му русокоса глава се бе наместила здраво между широките му рамена, а тялото му се опираше на крака, солидни като дънери на дървета.