— Ще я отведа със себе си, след като те убия — озъби се той, — за да сподели леглото ми заедно с майка си. — Очите му бяха изпълнени със злоба, но те срещнаха само един хладен, мрачен поглед.
— Нещо ми говори — каза Хейзард, добил напълно излъчването на своя тотем Черната пума, — че няма да доживееш това. Тя вече знае как да убива — каза меко той. — след случая при Барутната река.
Разярен от елегантното презрение, от това, че един дивак смее да му се подиграва, Янси се хвърли напред като обезумял бик, разсичайки въздуха с ножа си. Хейзард се хвърли встрани навреме, почти навреме. Острието на южняка пусна първо от кръвта му, оставяйки алена следа пред Хейзард.
Тълпата възкликна от удоволствие, а Блейз сподави надигналия се тревожен вик. Нахвърляйки се към Янси още преди той да е успял да се обърне напълно, ножът на Хейзард разкъса ръкава на ризата на Янси и проряза дълбоко мускула му. Той изрева дрезгаво и залитайки наляво, успя да стрелне ръката си ниско към минаващия край него Хейзард. Хейзард се препъна, но възстанови равновесието си и застана изправен на един човешки бой от него.
— Някой ще трябва да те понаучи на туй-онуй, момче — изгрухтя Янси. Болката в ранената ръка засилваше яда му.
— Няма да си ти — отвърна му спокойно Хейзард. Говореше задъхано, но ясно. Първата схватка си казваше думата, а от прясната му рана течеше кръв. Застанал нащрек, с приготвен в ръката си нож, той пое новата атака на Янси с помитащо движение, извъртайки се с изпънати ръка и острие. Върху едрото потно тяло на Страхан се появи още едно алено срязване.
Хейзард чу предупредителния вик на Блейз само със секунда закъснение. И тогава украсеният кожен ботуш с големи мексикански шпори се заби в слабините му. Но поне викът го бе стреснал, за да се отмести навреме. Пробождащ спазъм сви корема му, след това го разтърси непоносима болка, която го преви на две и го свали на колене. С ослепително движение ботушът се заби в ребрата му. Той се претърколи встрани, но болката отекваше в главата му като нажежено, жигосващо го желязо. Останал без дъх, Хейзард изпусна ножа си и се строполи върху прясната си рана.
Янси изрита оръжието му встрани и се изправи триумфално над него.
Хейзард едва се удържаше да не загуби съзнание. От болката му се струваше, че вижда всичко през тунел от светлина, заобиколена от мрак, а над него се е изправило чудовище с кръвясали очи.
— Хвърли им един последен поглед — злорадстваше Янси. — Смятам да оставя копелето на сиукса.
Главата на Хейзард се прочисти и образът на Янси доби очертания.
— А онова страстно малко парче ще отведа със себе си.
Хейзард имаше само един шанс — да се изправи, когато той се наведе следващия път.
— Чудя се как ли е да го направиш с осиновената си дъщеря — кискаше се Янси.
Кръвта на Хейзард закипя. Изведнъж усети как гореща вълна се разлива по тялото му. За миг чуваше само мъчителното си дишане. После, полуослепял от болката, той се изправи с такава бързина, че Янси нямаше как да успее да се отмести, и заби юмрука си в слабините му, превивайки го на две. Последва разсичаща атака на краката и ръцете му срещу врата на Янси, която сложи край на двубоя само секунди по-късно, като прекърши вратния му прешлен точно над гръбначния стълб. На устните на южняка се появи разпенена кръв, която опръска изпомачканата трева, тялото му бавно се разгъна, а главата му се отпусна в неестествено положение. Хейзард погледна посиняващото му лице и после бавно се свлече на колене — задъхан, изпотен, със стичаща се от раните му кръв.
— Ти… не… можеш… да ги… имаш — каза накрая той, със студена решителност в гласа си..
Янси бе мъртъв, а с него и ненаситната му алчност, която бе и най-сериозната опасност за собствеността на Хейзард. Той бе събрал в себе си най-низките човешки страсти, най-Отвратителното от чертите на свободните предприемачи и пионерите на Запада. Жалко, че не беше възможно да се справи толкова решително с всички врагове, застрашаващи неговия народ и живота му.
Обзе го неочаквана слабост, която размъти погледа му, и наобиколилите го воини на Дакота се сляха в една размазана, неясна маса от втренчени очи. Той тръсна глава, за да я прогони, и потръпвайки, пое дълбоко въздух. Неочаквано слабостта премина и съзнанието му се проясни. Хейзард се изправи съвсем бавно, изпитвайки реакциите на тялото си. Когато краката му поеха цялата тежест на тялото, той се олюля, но успя да се закрепи здраво на тях. Трябваше да стигне до Блейз, да качи нея и бебето на мустанга. Да успее някак сам да се покачи на коня си. Тази перспектива му се струваше обезкуражаваща. Болеше го. Той сподави стона, надигащ се дълбоко в гърлото му.