Тя успя да дойде на себе си само за няколко мига, докато той се изправи, за да съблече дрехите си. След като изу мокасините си, той свали кожената си риза през главата с едно-единствено мъжествено движение.
— Ами ако някой влезе? — прошепна тя, докато го наблюдаваше как с едната си ръка мята огърлицата на таблата на леглото, а с другата смъква кожените гамаши от стройните си бедра. Измъквайки се от украсените с ресни панталони, той ги остави да лежат на пода, няколко сантиметра встрани от купчината дантелени фусти, плод на шестмесечния ръчен труд на дузина слугини. Висок, широкоплещест, със строен, жилав торс и бедра, на фона на които се очертаваше красиво оформеният белег на неговата възбуда, мъжът измина краткото разстояние до леглото. Погледът на Лилибет се снижи, сякаш бе омагьосан от гледката, и тя почувства как огънят между бедрата й се разгоря още по-силно.
— Не се страхувай — успокои я тихо той, докато тялото му се спускаше над нейното. Обзет от усещането за пулсиращата си възбуда, която проникваше в нейната женствена сладост, той вдигна дългите си мигли и погледна лицето й. Очите й бяха затворени плътно, а устните й — леко разделени. Дишането й се прекъсваше от време на време от кратки, задъхани стонове.
Дамата, изглежда, бе доволна. Той забрави за въпроса си и се наведе, за да целуне нежно разтворените й устни.
Три сгради по-надолу по леко спускащата се улица, издигната достатъчно, за да предоставя чудесна гледка към реката Чарлз, едно младо момиче с непокорна огненочервена коса бе застанало до прозореца на спалнята си, вперило поглед във влажния, непрогледен мрак.
— Още една мъглива нощ — изхлипа тя и дръпна тежката дантелена завеса зад малкия прозорец. — Предполагам, че утре пак ще е прекалено дъждовно за езда.
Възрастната жена, която приготвяше леглото й, не обърна внимание на въздишката и обезсърчената забележка.
— Елате, мис Венеция, седнете, а аз ще разреша косата ви.
Облеченото в нощница момиче прекоси с босите си крака розовия плюшен килим и се просна унило в леглото.
— По дяволите, Хана, ако скоро не изляза навън, за да пояздя, ще умра от скука!
— Мис Венеция — запротестира бившата й дойка, сега нейна лична прислужница, — внимавай какво говориш. Ако само те чуе майка ти, сигурно ще те остави без вечеря поне за седмица.
Без да обръща внимание на заплахата, младата жена сбърчи лицето си в кратка гримаса.
— След като я виждам само за чая, и то през малкото дни, когато е вкъщи, и то ако няма главоболие, рискът да ме чуе едва ли е голям, Хана. Освен това татко няма нищо против да кълна от време на време. Той казва, че всеки трябва някак да се освобождава от напрежението. А когато си момиче, почти всички други начини за освобождаване от напрежението са недостъпни за теб. Освен ходенето по магазини, разбира се — завърши тя унищожително. — Нали мама точно така прекарва живота си.
— Хайде, котенце, не е чак толкова зле. — Хана бе свикнала да утешава тези детски избухвания и мрачни настроения още откакто Венеция се бе появила на бял свят.
Крехкото младо момиче се изпъна унесено по гръб на леглото. Разпръснатата й червена коса беше в крещящо несъответствие с розовите чаршафи. Мрежестото покривало на леглото, заедно с цялото обзавеждане на стаята, бе подбрано от майка й, която упорито отказваше да се примири с колорита на своята дъщеря. Мис Венеция покри мрачно главата си с ръце и отново въздъхна.
— О, Хана, напротив. Единственото интересно нещо в живота ми е ездата, а аз не съм яздила вече седмица. Дъжд, дъжд, мъгла, дъжд, студ, всеки ден… — Трета въздишка, мелодраматична и протяжна, се понесе в богато обзаведената стая.
Това действително беше една типична за Бостън студена зимна вечер, влажна и неясна, а уличните фенери, обвити в гъста мъгла, разпръсваха странно зловеща светлина.
Недалече от къщата, където младото момиче се оплакваше от студа, в една от разкошните гостни на построената в готически стил сграда на Бийкън стрийт, нощта съвсем не беше така мразовита. Всъщност атмосферата беше даже доста разгорещена, породена от блесналото от пот, стройно, смугло тяло на мъжа, даряващ с удоволствие трескаво възбудената жена под него.
Неукротимото му желание я покоряваше така варварски, а невероятното му тяло и силните му ръце я довеждаха до безпомощност. Усещането, че е обсебена, че се е предала, бе надделяло и подпалило страстта й до безпаметност. Тя стенеше, от нея се откъсваха леки възгласи на удоволствие, прекъсвани от пресекливите й въздишки при всяко бавно движение на неговите стройни бедра. При всяко отдръпване нейните бели, украсени с пръстени ръце се впиваха в бронзовия гръб на напрегнатия мускулест мъж, докато той се осея с издрани до кръв белези.