— Поробените хора са грижа на всекиго. Вие определено повече от другите, би трябвало да им симпатизирате… — Студеният поглед на Хейзард го спря насред фразата му. — Простете, ако съм ви обидил — каза меко Дженингс, зарадван от мисълта, че е напипал чувствително място и продължи, твърдо решен да се възползва докрай от тази чувствителност: — Но това би могло да се окаже полезно за вас и от друга гледна точка. Повече опит във военното дело би могъл да бъде ценен за вас.
— Предполагам, че бих могъл да прочета някоя книга по въпроса и да си спестя да бъда обстрелван от Джони Реб — отвърна Хейзард също така меко, макар очите му да не излъчваха мекота.
— Парите биха ли помогнали да промените решението си? Готов съм да ви предложа всичко, което пожелаете.
— Не се нуждая от пари.
Доста еретично пренебрежение в очите на човек, произхождащ от осем поколения от прослойката на бостънските търговски магнати, но майор Дженингс все пак продължи кротко:
— Простете ми. Както сам виждате, готов съм да опитам всичко.
— Сигурен съм, че бихте могли да намерите някой друг.
— Не и с вашите способности. Ще бъда откровен с вас. И двамата знаем, че при стеклите се обстоятелства (това бе първото и последно намекване за връзката на Хейзард с неговата жена), ако имах избор, бих приел друг вариант. Но моите хора се нуждаят от вас и точно затова съм тук сега, за да говоря с вас лично. Сукалчета като Паркър, Фелтън и Мънроу ще бъдат мъртви още през първата седмица, ако човек с вашия опит не ги посвети в умението да оцелееш. Нашите задължения ще бъдат предварителните удари, поставянето на постове и разузнаването, все нетрадиционни тактически задачи. Това не е нещо, което човек би могъл да научи в университетските читални на Бостън.
— Вие къде сте учили? — поинтересува се Хейзард, проявил за пръв път любопитство към мъжа, с когото Корнелия живееше. Дженингс притежаваше лустрото на любезността, осигурено от датиращото му от две столетия състояние, но под външността му на джентълмен се криеше забележителна твърдост и вродена откровеност, на която Хейзард не можеше да не се възхити.
— Воювал съм със Скат в Мексико през четиридесет и седма. Тогава и аз бях един от многото новобранци. Само дето наистина имах късмет, това е. Оцелях достатъчно дълго, за да добия опит. Точно затова ви умолявам да ми помогнете, да научим тези ваши приятели на всичко необходимо.
Хейзард не отговори. Той погледна през прозореца към цъфналото от другата страна на улицата до кафенето на Йънг черешово дърво и си припомни цъфналите диви сливови дървета в родните низини, спомни си за яростната реч на Дъглас от последната седмица и за далеч по-затрогващия разказ на една жена, която бе загубила съпруга и сина си по пътя им на Север. Не беше никак справедливо едно дете и неговият баща да бъдат преследвани от насъскани хрътки. Като отмести поглед от огретия от слънцето пейзаж навън, Хейзард каза:
— Но ще се прибирам у дома от време на време.
Лицето на Дженингс разцъфна в широка усмивка, а ръцете му се протегнаха рязко и сграбчиха възторжено тези на Хейзард.
— Когато пожелаете. Когато и да е — прие той, искрено зарадван. — Не мога да ви обясня колко високо оценявам решението ви. Нашата част е неофициално причислена към Първи полк, но ние ще потеглим преди тях. Кога ще бъдете готов? — попита той на един дъх.
Хейзард така и не бе успял да свикне с навика на американците да докосват непознати на публични места. Докато се опитваше да освободи ръцете си, той отговори:
— Две седмици. Трябва да довърша някои писмени работи.
— Не бих ли могъл да ви помогна с нещо?
— Предпочитам да се справя сам.
— Разбира се — бързо се съгласи майорът, тъй като го бяха предупредили за особените възгледи на Хейзард за образованието. — Две седмици, така да бъде. Всички ваши приятели много ще се зарадват. Сигурно щяха да предприемат повторна атака, ако моята се бе провалила.
— Вие бяхте много убедителен, майоре — отвърна учтиво Хейзард с изящна усмивка.
Но Тайлър Дженингс едва ли би утроил състоянието на баща си, ако не беше толкова прозорлив, и той разбираше, че не неговите доводи бяха победили в днешната битка. Имаше странното чувство, че интелектът на Хейзард бе надделял в днешния разговор.
— Имам ужасен късмет, че ще яздите рамо до рамо с нас, Джон — каза той, като се изправи и стисна още веднъж ръката му. — Благодаря ви.
— Няма защо — отвърна Хейзард, подавайки учтиво още веднъж ръка по обичая на американците. — Наистина ли мислите, че ще освободим робите, майоре, или разбирате, че това е просто поредната война за пари?