Значи затова се е съгласил. Неподправен идеализъм под прикритието на практицизма.
— Ще ги освободим, разбира се. Проклети да сме, ако не го сторим. След две седмици започваме.
Хейзард се усмихна на това заучено уверение.
— Лека нощ, майоре.
— Лека нощ, Джон — каза Дженингс и се отправи към вратата. След три крачки той отново се обърна. — Изпратете мерките си на моя шивач — Уолтън.
— Той вече ги има.
— А-а… помислих си аз, че това сако е шито от него. Чудесно. Ще му кажа още утре да се заеме с униформата ви. Някакви предпочитания?
Хейзард поклати глава, но после размисли.
— Една нашивка на лявото рамо — черна пума.
Дженингс повдигна леко вежди.
— Вашето име?
— Да.
— Така да бъде.
От тринадесети април, когато падна Форт Съмтър, до двадесети май на отговорни подразделения от Масачузетс бяха връчени сто петдесет и девет заповеди да съберат състава си и всички те потеглиха под дружното одобрение и благопожеланията на ентусиазираното множество.
След като изпрати писмо до родителите си чрез Рамзи Кент, Хейзард потегли на това, което вестниците на Севера наричаха „кратка лятна война“. Шести кавалерийски корпус пристигна в Анаполис на трети май и се установи там до вечерта. Една седмица по-късно лагерът им бе при Вирджиния. По време на пътя им към Бъл Рън, където осемнадесет хиляди мъже в синьо бягаха панически, за да спасят живота си, надеждите за тримесечна война вече се бяха стопили.
Ротата на Дженингс бе едно от шестте кавалерийски подразделения, участвали в битката при Бъл Рън, но тяхната крехка линия, подсигуряваща тила при внезапното отстъпление, спаси голяма част от войниците, които щяха да бъдат прегазени от кавалерията на Стюърт. Севера искрено вярваше, че ще разбие бунтовниците с първия удар. Кавалерията беше скъпо струващо подразделение и затова властите не бяха окуражавали сформирането на подобни части. Тъй като теренът бе пресечен и горист, и поради това се разчиташе предимно на подсилването на карабинната огнева мощ, ветераните решиха, че ролята на кавалерията ще е незначителна и второстепенна.
Бъл Рън промени това становище. Освен това тази битка позорно опроверга предвижданията на Севера за бърз разгром на бунта.
Леката кавалерийска рота на Дженингс беше в състояние да нанася удари в тила, снабдявайки се с хранителни запаси от малките поселища, изкарвайки от строя железопътни линии, мостове, депа, унищожавайки провизии и телеграфни линии. За Хейзард неочакваните нападения бяха начин на живот, доведен до съвършенство от годините практика. Скоро тяхната рота бе неофициално наречена „Пумите“, а славата им обикновено ги изпреварваше.
Като психологически фактор и двигател на разрушението, набезите на кавалерията се оказаха изключително успешни. Те унищожаваха доставки на Конфедерацията на стойност милиони долари (с напредването на войната липсата им се усещаше все по-осезателно), прекъсваха комуникациите и често, поради изключителната си подвижност и пълната изненада, съпътстваща атаките им дълбоко в тила на врага, причиняваха деморализиращи, панически отстъпления.
Хейзард срещна Къстър при влизането му в Аботстаун, за да поеме първото си назначение като бригаден генерал. Най-младият генерал в американската армия носеше черна кадифена униформа, украсена с позлатени ширити, а русите му мустаци и буйните къдрици привличаха неизменно вниманието. Хейзард бе един от многобройните полеви офицери, представени на новия генерал.
Невероятната униформа не смути Хейзард. Абсароките се обличаха далеч по-блестящо. И за разлика от многото офицери, които негодуваха срещу повишението на Къстър и романтичния му стил, Хейзард знаеше, че в края на краищата победите правят генералите, а не дрехите. Той се бе нагледал на контета, провалили се заради неумението си на бойното поле, а славата на успехите на Къстър се разрастваше.
Така че, когато се срещнаха, те се забелязаха един друг. Странната униформа на Хейзард, включваща украсените с ресни кожени гамаши и ушитата от Уолтън куртка, привлече вниманието на Джордж Армстронг Къстър. И двамата бяха млади, с приблизително еднакво дълги коси.
— Вие сте от „пумите“ на Дженингс — каза Къстър.
В погледа му се четеше любопитство, а тонът му бе изпълнен с уважение.
— Да, сър — отвърна лаконично Хейзард.
— Но не сте от Бостън, както виждам — продължи Къстър.
— Не, сър.
Къстър се усмихна на мъглявия отговор. Бе чувал за приключенията на Хейзард, за индианския следотърсач на Дженингс, който боравеше с експлозивите с ловкостта на магьосник. Той можел да постави мина с невероятна прецизност и усет за момента. Освен това, както се говореше, се появявал пръв и изчезвал последен при набезите за взривяване на железопътни мостове. И в много случаи, в които бягството изглеждало невъзможно, Хейзард винаги намирал изход. В много случаи, когато преследвачите не позволявали на ротата да взриви локомотива, те просто го подкарвали и насочвали обратно, разрушавайки релсите и вдигайки във въздуха мостовете зад себе си. При тези свои нападения те завладели осемдесет фургона с ценни стоки и получили лична благодарност от президента Линкълн. Дженингс бил произведен за това в звание подполковник, а Хейзард получил майорски пагони с дъбов лист.