Нещо в уверената интонация на гласа ги накара да не предприемат рисковани действия. Бавно, отдръпвайки ръката си от кобура, Кейн се обърна. В най-отдалечения край на каютата, с насочен към тях пистолет, стоеше Бакши.
(обратно)Съществува един праг, при чието достигане човек губи способност да реагира на стрес адекватно. Като видя студеното лице на Бакши, Кейн реши, че тяхната група е достигнала този праг. Вълнението след неговия изстрел срещу Лейт все още не беше утихнало и сега всички просто се вцепениха.
— Сърл, какво правиш? — изръмжа Тремейн.
— Скайлър, отиди до останалите — нареди Бакши, без да обръща внимание на Тремейн. — Ръцете ви да останат на нивото на гърдите и не забравяйте, че рефлексите ми не са по-лоши от вашите. И не ми пречи да виждам Кейн и бластера му.
С периферното си зрение Кейн видя, че Скайлър изпълни заповедта.
— Кого смяташ да убиеш? — запита той насмешливо.
— Никой няма да умре — със същия тих тон отвърна Бакши. — За всички участници в тази операция ще има амнистия, включително за Кейн и за вас — блекколарите, но само ако се предадете доброволно. Командир Нмура, уведомете другия кораб, че се връщате на Брокен.
— А ако откажа? — запита сковано Нмура.
— Оставането им тук е безсмислено — те не знаят къде се намират „Нова“ — напомни му Бакши.
— Предател! — Думата, излязла от устата на Тремейн, беше изпълнена с нечовешка ненавист. — Долен предател!
— Изпратете съобщението, командире — повтори Бакши.
Кейн забеляза, че Бакши говори, без да ги гледа, което го озадачи и вбеси Тремейн.
— Погледни ме, проклет да си! — изкрещя ръководителят на Радикс. — Или не ти достига мъжество за това?
Устните на Бакши се разтеглиха в подобие на лека усмивка.
— Извинявай, Рал, но в момента ти не представляваш интерес за мен, за разлика от командос Мордикай.
— Мордикай ли? — възкликна Тремейн и се извърна наляво.
Кейн също бавно обърна глава. Мордикай стоеше неподвижен под прицела на пистолета на Бакши. Най-добрият ръкопашен боец, така го беше нарекъл веднъж Лейт, сега изглеждаше някак остарял и нерешителен.
— Ти ме надцени, комскуер — прошепна блекколарът, повтаряйки като ехо мислите на Кейн.
— Не мисля така. Фюес, Маккитерик и Кутури не бяха блекколари, но в замяна на това бяха изключителни бойци. Моите уважения към всеки, който е успял да ги победи — и тримата, така че не смятам да свалям поглед от теб.
— Значи от самото начало сте знаели, че са лъжеблекколари — бавно каза Кейн. — Предполагам, че и те са знаели за вас. Колко жалко, че Мордикай ги е убил така бързо.
— Това едва ли щеше да ви помогне. Те не знаеха за мене. Аз докладвах директно на рикрилите.
— На рикрилите значи? — Гласът на Тремейн беше невероятно спокоен, но лицето му бе изкривено от дива омраза. — Да предадеш собствената си раса за колко… Каква е сега тарифата — пак ли е трийсет сребърника на човек?
— Не очаквам, че ще ме разберете, но се опитвах да помогна — каза с въздишка Бакши.
— Да бе. Без предатели изобщо нямаше да можем да функционираме.
— Нямаше да оцелеете — сряза го Бакши и за първи път леденото му спокойствие се пропука. С видимо усилие той възвърна самообладанието си. Когато заговори отново, в гласа му имаше нотка тъга. — Нима не разбирате — почти умолително каза той, — че Рикрил никога не би допуснал съществуването на нелегално съпротивително движение близо до предния боен фронт на крайселите?
— И затова реши да ни кастрираш, така ли? — Тремейн беше готов да го заплюе.
— По-добре това, отколкото пълно унищожение. Главните квартири в Милер и Каларанд бяха гъсто населени с шпиони на Апостолерис. Щяха да ви затрият само за една нощ. Вероятно щяха да заличат цели градове, за да са сигурни, че са унищожили всичките ви групи. Това ли искаш за Аржент, Рал? Бъди искрен.
Тремейн си пое дълбоко дъх.
— Мисля, че има и по-лоши неща от това да умреш за кауза, в която вярваш. Например да живееш като нечий блюдолизец.
— Очевидно нищо не разбираш — каза уморено Бакши. — И дръпни ръката си от бластера.
— Не. — Гласът на Тремейн беше спокоен. — Нямам никакво намерение да приемам подаяния от рикрили. Хайде, безгръбначно, покажи дали ти е останала някаква смелост, застреляй ме.
— Рал — започна предупредително Бакши.
В този момент отнякъде по диагонал на кабината прелетя сребрист предмет и улучи ръката на Бакши, която държеше пистолета.
Ударът не беше силен и Бакши не изпусна оръжието, но за секунда го наведе. Тази секунда обаче беше повече от достатъчна за Мордикай. Той се хвърли и с крак изби лазера, който изхвърча, удари се в стената и падна на пода. Бакши отвърна с неефективен удар с крак, целейки се в корема на Мордикай; после отскочи и зае бойна поза. Мордикай го последва и за момент двамата замряха, опрели носовете си. Аржентианецът отстъпи една крачка и се втурна в отчаяна атака. Мордикай сякаш това чакаше. След секунди битката приключи.