— Ами… — Кейн се поколеба. — Преди да тръгна, бих искал да се извиня за това, което казвах и мислех за вас двамата през последните седмици. Сега вече разбирам защо пазехте всичко в тайна. Но тогава не го разбирах.
— Забрави за това — махна с ръка Лейт.
— Първият истински бой е най-труден — раздаде се гласът на Додс, — но виждам, че сте се справили добре. По-добре от много други.
— Благодаря. — Кейн отново се обърна към Лейт. — Все пак можехте да ни кажете за кораба на крайселите още преди три часа. Тази информация щеше да се отрази добре върху кръвното ми налягане.
— Имах си причини — сви рамене Лейт.
— По-скоро обещание към мен — неочаквано се обади Додс.
— Додс…
— Не, Лейт, няма проблеми — увери го блекколарът. — Все някога ще се разбере. А ситуацията сега е съвсем различна.
Кейн местеше недоумяващо поглед от единия към другия… и започна да се досеща. Съществуваше само един мъж, когото Лейт би изпратил за помощ при крайселите. На Плинри само един човек ги познаваше достатъчно добре, за да изложи молбата и те да му се доверят…
Лейт изглеждаше изпълнен със съмнения, но по изражението на Кейн Додс разбра, че той се е досетил. Кейн изправи рамене, погледна към екрана и козирува.
— За мен е чест да се запозная с вас, генерал Лепковски. Очевидно докладите за вашата смърт не са били съвсем точни.
(обратно)Съгласно плановете на кораба, това помещение трябваше да е каюткомпания номер три, но с изключено осветление и без защитния купол приличаше на грандиозен планетариум. Звездите сякаш нарочно се бяха скупчили над пластмасовата полусфера. Наблизо се виждаха останалите „Нова“ и двата товарни кораба. На близката орбита висеше грамадата на крайселския кораб — той продължаваше да следи за нови атаки от страна на рикрилите, които вече бяха изгубили половината от корсарите си.
Вратата на каютата се отвори. За момент Кейн се напрегна, но после видя, че е Лейт, и се отпусна.
— Здравей. Знаех, че ще те намеря тук. — Блекколарът се отпусна на отсрещното кресло.
Кейн кимна. Последните два дни беше прекарал доста време тук. Мястото беше добро за размисъл, а той имаше върху какво да помисли.
— Какво ви води насам? — попита той.
— Ти. Дочух, че не си доволен от развитието на преговорите.
— О, и аз не знам — въздъхна Кейн. — Вероятно всичко е нормално. Добре е, че ще разширим между планетните полети, съгласен съм с отстъпките, които извоювахте за икономиката на ТДИ, но ми се струва, че бихте могли да поискате много повече.
— Като например рикрилите напълно да се изтеглят от ТДИ?
Кейн усети как се изчервява.
— Ами, да — призна той. — Винаги съм възприемал тази акция като първата стъпка за връщане статуквото на ТДИ отпреди войната.
— Великолепна мисъл — съгласи се Лейт. — Опасявам се обаче, че в реалния свят нещата не стават точно така. Ако поставим такива изисквания към рикрилите, на тях няма да им остане нищо друго, освен да се обърнат срещу нас с пълна сила. Това ще даде малко отдих на крайселите, но ние нищо няма да спечелим. Отстъпките ни не означават, че се предаваме. Двата кораба „Нова“, които даваме на крайселите, ще накарат рикрилите да вложат повече бойни сили във войната и те няма да могат вече така адекватно да реагират на събитията в ТДИ. Възобновяването на междупланетните пътувания ще даде възможност да се координират по-добре съпротивителните усилия в отделните колонии. Какво ще произлезе от това, не мога да предскажа, но смисълът е, че нещата не са зле и от наша гледна точка.
— Може и да сте прав. — Кейн се поколеба. — Разкажете ми за Додс.
— Няма много за разказване. Ню Карачи беше под обсада и моята задача беше да заведа Лепковски в резервния команден пункт. Трябваше да се промъкнем през две рикрилски засади… пред себе си виждаш това, което остана от целия ми отряд. — Дори и след трийсет години си личеше, че спомените са мъчителни. — По-късно рикрилите започнаха атака. Ню Карачи бе изтрит от лицето на планетата, а с това се сложи край на съпротивата на Плинри.
— Значи прибрахте генерала и го превърнахте в блекколар?
— Да, но не мина без големи спорове. Остатъците от неговата армия, макар и без главнокомандващ, се събираха, за да дадат последен отпор на рикрилите, а той искаше да се добере до тях и да им нареди да се предадат. Така и не успя да го направи. Това струваше живота на много хора. Мисля, че това беше основната причина да пазим в тайна самоличността му дори и от останалите блекколари. На нас двамата ни костваше много да опазим тайната му.