— Мисля, че разбирам.
— Съмнявам се — възрази Лейт кротко. — Ще разбереш едва когато сам командваш отряд. — Той замълча. — Какво смяташ да правиш, след като приключим тук? Ще се върнеш ли на Земята?
Този въпрос отдавна занимаваше Кейн.
— Не знам — призна той. — Там е моят дом и искам да го избавя от рикрилите. Но… — Той не довърши.
— Все още си им много ядосан, защото не са ти казали, че си клонинг, нали?
— О, не, не е затова. По-скоро се опасявам, че като се върна, всички, които познавам, ще са мъртви или в затвора. Ще съм сам.
— И какво лошо има в това?
— Забравяте, че съм създаден, за да заменя Алън Риензи и да създам на колитата колкото може повече неприятности, преди да ме заловят. Е, мисля, че успях. Но никой не ме е обучил в някои по-общи неща, например как да създам моя нелегална група, как да организирам и проведа операция. Дори не знам как да се опазя, ако ме преследват.
— Смяташ ли, че рикрилите ще опитат пак да те хванат?
— Съмнявам се, че отстъпките, които издействахте за жителите на Плинри и Аржент, важат и за мене. Не съм сигурен дали са разбрали каква малка заплаха представлявам аз.
— Може би, но защо не ги оставим с това заблуждение? Ако искаш, ела с нас на Плинри.
Предложението беше съблазнително. Да живее сред блекколарите…
— Благодаря, но не мога — със съжаление отвърна той. — Само ще ви преча.
— Не ме разбра — не ти предлагам място за криене. Лепковски скоро ще има нужда от опитни бойци, а Плинри изглежда логично място за подготовката им. Разполагаме с най-добрите учители, трябват ни само способни ученици.
— Имате предвид обучение за блекколар ли?
— Да, доколкото можем. Разбира се, без препарата беклаш няма да успеем да те направим съвсем истински блекколар. — Лейт се поколеба. — Освен това вероятно ще си навлечеш неприятности. Разбрах, че Голуей се връща на Плинри. Сигурно ще ни наблюдава зорко като ястреб.
Кейн се замисли. Където и да отидеше, рикрилите щяха да го преследват, а ако формулата за беклаш съществуваше някъде, то най-вероятното място беше Земята. Това беше една заслужаваща внимание задача — може би по-ценна от петте кораба клас „Нова“. А той знаеше в чии ръце да предаде формулата, след като я открие.
— Убедихте ме — каза той. — Единственото ми условие е да ме върнете на Земята, след като завърша курса, и не забравяйте, че докато съм на Плинри, ще имам нужда от лекарството против астма.
— Ще го уредим — без колебание каза Лейт. — Вече наредих в лабораторията да приготвят толкова, колкото да натоварим цял камион.
Кейн го погледна с удивление.
— Ама вие сте били много самоуверен. А ако бях отказал?
— Тогава щях да имам само за себе си цял товар хистрофин — пошегува се комскуерът. — Но бях сигурен, че ще се съгласиш. С теб доста си приличаме. — Той се изправи и тръгна към вратата. — Утре сутрин започваш обучението. Ще се видим в залата.
Дълго след като вратата след Лейт се затвори, Кейн остана загледан в тъмнината. Комплиментът на блекколара го беше поразил. Приличал на Лейт, виж ти. Висока оценка, която трябваше да заслужи. Рикрилите дори не подозираха какви неприятности ги очакват в бъдеще.
(обратно)Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4169
Издание:
Тимъти Зан. Блекколар
Американска
Превод: Георги Стоянов
Редактор: Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица: „Megachrom“ — Петър Христов
Компютърна обработка: ИК „Бард“ ООД
Формат 84/108/32
Печатни коли 19
ИК „Бард“ ООД, 2003 г.
ISBN: 954-585-454-5