— Е… за мен е важна.
Лейт кимна, сякаш това бе напълно основателно.
— Е, ще се радвам да ти помогна, момче… Риензи. Но… паметта ми не е така добра, както беше. — Той нежно докосна червените очи на дракона. — Бях комскуер — командир на отряд. Да. Комскуер Лейт, командир на единадесет блекколари… най-добрият боен отряд в галактиката. — Той поклати глава и въздъхна. — Сега съм само аз.
— Хората ви мъртви ли са? — попита Кейн.
Лейт кимна, поглади пръстена още веднъж и пак вдигна поглед.
— Но това е минало. Какво мога да направя за теб… о, ти искаше да говорим за другите блекколари. Не е много трудно… Всъщност един идва. Хей, Скайлър! Я ела за малко.
Кейн се обърна и видя един висок широкоплещест мъж да крачи по тротоара към тях. Той, изглежда, се поколеба, когато видя, че Лейт не е самичък, но стисна леко устни, доближи се до масата и каза:
— Здравей, Лейт. — Гласът му беше твърд и спокоен, с едва загатнат намек за хумор. — Кой е този приятел?
— Човек от Земята… казва се Риензи. Запознай се с Рейф Скайлър, момче… добър мой приятел.
Кейн кимна.
— Приятно ми е.
— От Земята, а? — Скайлър хладно изучаваше Кейн. — Не си ли малко извън средата си от тази страна на стената?
Кейн вдигна рамене.
— Търся хора, с които да поговоря за войната.
— Ъх-хъ. — Скайлър бавно се обърна към Лейт. — Какво ще кажеш да се съберем в хижата вдругиден, Лейт? Време е да излезем от този зайчарник за малко.
— Разбира се, защо не? Нямам друга работа. — Той внезапно удари с ръка по масата. — Слушай! За Риензи ще е голям шанс да говори с всички за книгата си. Какво ще кажеш, Риензи? Искаш ли да прекараш няколко дни в хижата с нас?
— Лейт! — възкликна Скайлър ужасен. — Той не може да дойде!
— Защо? — озъби се Лейт.
— Той е външен. И е коли.
Кейн вдигна дясната си ръка пред лицето на Скайлър и почука по пръстена си.
— Аз съм комскуер, забрави ли? Червените очи го потвърждават. Щом аз казвам, че може, значи може.
— Но… — Скайлър прекара ръка през оредялата си коса. — О, по дяволите, добре. Ако иска, да дойде. Но на другите няма да им хареса.
Двамата блекколари се обърнаха към Кейн.
— Е? — попита Скай.
Кейн преценяваше бързо. Очевидно умственото увреждане, което беше засегнало Лейт, не беше всеобщо… Скайлър изглеждаше само малко по-млад от Лейт, но умът му изглеждаше незасегнат. Блекколарите бяха естествен обединителен център за съпротивителното движение и имаше голяма вероятност някои от онези, които щяха да дойдат в хижата, да имат подходящи връзки. Не можеше да си позволи да изпусне тази възможност.
— Ако няма да представлява голяма трудност — внимателно отвърна той, — много бих желал да дойда. Това много ще ми помогне за книгата ми.
— Заповядай тогава — каза Лейт и погледна Скайлър. — Знаех, че ще иска да дойде. — После каза на Кейн: — Хижата е на изток от Капстоун, в планината Грийнхарт. Имаш ли кола?
— Вероятно мога да взема.
— Няма значение — намеси се Скайлър. — Някой от нас ще те докара. Бъди на източния портал на Центъра в шест и половина сутринта вдругиден.
— Чудесно. Много благодаря за… — почна Кейн и млъкна, защото една патрулна кола излезе иззад ъгъла и спря пред бара. Трима мъже слязоха от нея и се насочиха към тях.
Бягай! Изградените в Съпротивата рефлекси на Кейн закрещяха. С върховно усилие на волята той се стегна, докато импулсът премина. Префект Голуей лично предвождаше групата от сигурността — и веднага видя Кейн и тръгна към него. Хората му останаха на тротоара.
— О, префектът на сигурността посещава питомците си! — Тонът на Лейт беше безгрижен, но в него имаше острота, която Кейн не беше чул досега. Лейт очевидно не харесваше Голуей и също така очевидно му беше безразлично дали той го знае, или не.
Голуей кимна на двамата блекколари и каза:
— Добър ден, комскуер Лейт, добър ден, боец Скайлър. — Скайлър кимна, без да каже нищо. Голуей погледна Кейн. — Господин Риензи, много се разтревожих, като разбрах, че сте напуснали Центъра самичък. Изглежда, съм пропуснал да ви кажа, че тази част на града може да е опасна.
— О, така ли? — Кейн се направи на изненадан. — Съжалявам, не исках да ви създавам неприятности. Просто търсех хора, с които да поговоря за книгата си. И можете ли да си представите? Бях поканен да говоря с цяла група блекколари.